Сборник "Войните на Амтрак"

Лицето на Йоритомо помръкна; беше изгубил около десет процента от хладнокръвието си.

— Значи освен доказателството, че курвата, с която спи зет ми, е дълго куче, излиза, че останалите ти обвинения са напълно неоснователни.

Младият шогун се отвращаваше от несигурности. Конспирацията беше ясно определена, стратегиите бяха планирани, споразуменията със съюзниците препотвърдени, несигурните подкупени с обещания за компенсации, всичко беше добре обвързано — и сега всичко беше започнало да се разплита.

Мисълта за реакцията на Йеясу раздразни Йоритомо повече от факта, че всичко това беше безсмислено упражнение. Стареещият дворцов шамбелан така и не се бе примирил със загубата на контрол върху пратениците и използваше всяка възможност да дискредитира настоящото споразумение за директен достъп до шогуна. Когато лукавата стара лисица научеше, както най-вероятно щеше да стане, че последният рунд в уреждане на отношенията и подкупите — в които той беше активно замесен — е основан на погрешна предпоставка, за която не е бил попитан, щеше да се смее по целия път до най-близкия бардак.

— Не съм щастлив от това, Тоширо. Никак не съм щастлив. Още от самото начало не желаех да повярвам в тези истории, но разчитах на твоята преценка… а сега излиза, че ти си преценил ситуацията напълно погрешно.

— Не напълно, господарю. Вярвам, че при достатъчно време ще мога да ви дам доказателства от първа ръка, че…

— Достатъчно време? Ха! За какво? Да съчиниш още приказки? Кио Мин-Орота, когото ти нарече главен партньор на Яма-Шита, е включен в построяването на онези летящи коне, защото Йеясу ме посъветва да дам лиценз на някого, на когото можем да се доверим! Да не предлагаш да се върнем месец назад и да ми кажеш, че дворцовият шамбелан… единствената личност, на която, изглежда, вярвам… също е включен в конспирацията?

Шогунът удобно пренебрегваше факта, че Йеясу — неочаквано издигнат от досадник, който се меси в чужди работи, в несравним мъдрец — го беше посъветвал да даде ръката на четвъртата си сестра на Накане То-Шиба — плюс поста на генерален консул.

Тоширо се поклони до земята. Това беше моментът или да се прослави, или да се провали. Животът му сега зависеше от реакцията на шогуна на онова, което щеше да каже.

— Господарю, позволете ми отново да ви уверя, че да отдам живота си за вас за мен е чест, но ви моля да размислите върху следното. Когато Седмата вълна достигна тези брегове, кръвта на фамилията Хазе-Гава оцвети Източното море, смесвайки се с тази на техните братя по оръжие, благородните То-Йота. Никой самурай от такъв древен род няма съзнателно да опетни името на друг благороден дом с неоснователни обвинения. Това ще донесе безчестие върху семейството му и върху самия него — петно, което може да се измие само със сепуку, както изисква традицията. Дали аз ще остана жив, или ще умра не променя факта, че властта и амбициите на рода Яма-Шита представляват все по-голяма заплаха за настоящата ера на мир и стабилност. Моето заключение, основано на представеното ми доказателство, беше неправилно, но моята грешка беше честна, продукт на естествена предпазливост и безгранично желание да защитя шогуната. Но моите намерения, колкото и добре обосновани да са, имат малко значение. Един самурай, достоен за името си, не пледира за смекчаващи вината обстоятелства. Ако се е държал правилно, говорят неговите действия. Каквото и да е решението, сурово или милостиво, един слуга винаги трябва да приеме безусловно присъдата на своя върховен господар, защото той е единственият арбитър за справедливост и неговата власт винаги трябва да се зачита.