Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Добре казано. Иска ми се всички да го чувстват така.
Тоширо прие този коментар с друг дълбок поклон. Дотук добре, но опасността още не беше отминала.
— Господарю, ако бях длъжен да се върна с празни ръце, щях да предпочета да се самоубия, вместо да изгубя достойнство, като призная тази печална грешка в преценката си. Но аз спрях ръката си, защото новината, която нося, е по-важна от всичко, за което сме говорили досега.
— Продължавай…
Пратеникът се подвоуми, устата му внезапно пресъхна. Той прекара език по зъбите си да ги овлажни, после каза:
— Заплахата за възможен съюз между Яма-Шита и Федерацията е заменена с директна заплаха от самата Федерация.
Устните и очите на шогуна се свиха в три тънки линии.
— Владетелят на Федерацията знае за споразумението между тревните маймуни и господаря Яма-Шита… знае дори условията на размяната. Доставка на пушки срещу един летящ кон с конник. „Мексиканецът“ знае също кога и къде са доставени оръжията. Той твърди, че неговите господари имат тайни прибори, които им позволяват да ни шпионират отдалеч. Използваната от него фраза беше: „Те имат очи и уши навсякъде по небето“.
— Обясни ли какво означава това?
— Не, господарю. Предполагам, че е имал предвид прибори, изработени от онези, които владеят висшите занаяти. Така че дори да беше обяснил, съмнявам се, че щях да разбера.
— Вярваш ли му?
Тоширо бръкна в робата си и извади радионожа на Стив, увит в парче черна коприна.
— Той предложи това като доказателство. От него го е взел самураят Нака-Джима.
Той се наведе и остави внимателно ножа върху рогозката пред подиума.
Петимата телохранители, седнали в полукръг зад шогуна, се надигнаха и протегнаха шии да го видят.
Йоритомо го огледа критично.
— Какво е това?
— Нещо, което се страхувам да докосна, дори да говоря за него, но което дългът изисква да ви представя.
— Да не говориш за прибор, захранван от тъмна светлина?
Тоширо наведе глава.
— Ясно. С това ти безусловно си извинен за вземането на такъв предмет и донасянето му пред мен — каза Йоритомо. — И си освободен от всяко бъдещо обвинение в предателство, възникващо от неговото последващо запазване или изхвърляне, заповядано от мен. Това прави ли те да се чувстваш по-щастлив?
— Малко по-малко неспокоен може би. — Тоширо би предпочел да получи това решаващо опрощение в писмена форма.
— Тревожиш се прекалено много. Отвори го.
Тоширо разви пакета, като внимаваше да не докосне съдържанието.
Шогунът погледна бойния нож.
— Надявам се, заради теб, да е нещо повече от онова, което виждат очите ми.
Пратеникът натисна ключалките, свали дървените чирени на дръжката и показа монтираната върху металната рамка отдолу микросхема.
Йоритомо, който никога не беше виждал никакъв електронен прибор, гледаше миниатюрния радиопредавател с предпазливостта на човек, който почти очаква той неочаквано да оживее и да изпълни стаята със смъртоносни лъчи.
— И какво прави това нещо?
Тоширо повтори обяснението на Нобуро, като добави, че той не е разпитвал Стив повече по този въпрос, за да го извади от равновесие, като демонстрира пълна незаинтересованост към онова, което дългото куче очевидно смята, че трябва да привлече вниманието им.
— Ако те разбирам правилно, посредством този прибор господарите на този „мексиканец“ могат да се свържат с него навсякъде и по всяко време на деня и нощта… и знаят къде точно е той?