Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Той ли те изпрати тук?
— Не точно. Той се разтревожи за теб. Когато откри, че не се връщаш с корабите…
— Бил си при търговския пункт?
Стив имаше едно просто правило за ситуации като тази. Придържане към истината винаги, когато е възможно, отклоняване на неудобните въпроси, като се правиш на глупав — и запазваш лъжите за истински трудните. И ако трябва да лъжеш, използваш най-голямата — и то по начин, който използва най-слабите страни в характера на противника.
— Да. Онзи планер, който изработихме двамата с теб, не издържа. Не опитах пак.
— Не съм и очаквал… не и без мотор.
— Мистър Сноу ми каза, че си направил първокласен планер.
— Да. Дори и ти щеше да се впечатлиш.
— Впечатлен съм. Но… оказах се в безизходица. Хванаха ме група червени кожи. Издържахме до падането на снега, после и през наричания от вас сезон Нова земя, и тогава много от нас бяха пленени от М’Кол.
Кадилак се изненада.
— Мистър Сноу те е продал при реката?
— Не — засмя се Стив. — Аз му предложих да дойда и да ви намеря. Беше разтревожен от нещо, което си открил във виждащите камъни, и…
— Видях много неща в камъните — каза мрачно Кадилак.
Стив не обърна внимание на прекъсването и продължи:
— Помоли ме да разбера дали си добре и да ти кажа, че времето изтича. Когато научи, че си решил да останеш тук… очевидно по собствена воля… беше направо потресен.
Кадилак вдигна рамене с безразличие. Допи останалото саке и пак напълни купичката.
Стив, който беше изпил само половината от първата чашка, не можеше да разбере как мютът е все още на крака.
— Виж… не мислиш ли, че трябва да внимаваш с това питие?
— Не се тревожи, нося. „Практиката прави майстора“ — нали така се казва? Освен това е вкусно. — Гласът на Кадилак беше надебелял. Той вдигна купичката си. — Пий. Там, откъдето е дошло това, има още много. Просто една от многото малки привилегии.
— Какви са другите?
Кадилак посочи стаята.
— Колко мюти имат възможност да живеят така?
— Почти никой.
— Имам и друга стая — за спане, една за хранене и развлечения, кухня, баня, както й казвате вие. Плюс две момчета, които ми цепят дърва и се грижат за градината, готвач и, както те я наричат, миячка на чинии, и четири лични робини, които поддържат къщата, перат ми дрехите, поднасят ми храна, оправят ми леглото и лягат в него.
— Звучи твърде добре, за да продължи дълго…
— Отгоре на всичко най-после правя нещо, което наистина ми доставя удоволствие. Нещо полезно, нещо, което изисква да се напрегна. Знаеш какво искам да кажа! И за първи път в живота си съм някой. Всички останали в тази страна, мюти и трекери, са третирани като боклук. Но Херън Пул е различен. Хората тук ме уважават.
— Радвам се да го чуя — каза Стив.
Кадилак си сипа още саке.
— Във всеки случай работата ми тук още не е завършена. Но дори и да беше, защо, в името на Кълъмбъс, защо трябва да се откажа от всичко това, за да стана бавачка на тълпа тъпаци със замаяни от лотоса умове, които миришат, сякаш са се къпали в бизонски лайна?
— Е, има ги всякакви. Когато се срещнахме за първи път, бих могъл да кажа същото за теб.
— Само че аз се оказах по-умен от средната мечка.
— Много по-умен — призна Стив. Егото на този човек беше безгранично. Ако искаше похвала, беше я получил. Предостатъчно. — Така ли мислиш и за Мистър Сноу?
— Не. Разбира се, че не.
— Тогава какво ще стане с племето, когато той умре? Ти си видял неговата смърт в камъка. И точно къде трябва да умре.
Кадилак вдигна рамене.
— Може да съм видял, а може и да не съм.
— Е, той, изглежда, е съвсем сигурен. Каза ми, че му остават само още няколко месеца живот.
— Още една причина да не се върна. — Пиянската защита на Кадилак се пропука. — Виж, четенето на камъни не е точна наука. А и аз съм новак в нея. Не съм безпогрешен… не повече от него. Добре… аз наистина видях в камъка много кръв, пот и сълзи. Смърт и разрушение също. Мистър Сноу беше там някъде, но също и племето. Ти също се появи. Но може да съм смесил две явления… и това време може да е далеч. Може да е тази година, или следващата… или подир десет години. Не че има някакво значение.