Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В писмо до ръководителя на НКВД Орлов обяснява бягството си така:
Единствената ми цел сега е да оцелея, за да отгледам детето си. Не забравяйте, че не съм предал нито моята партия, нито страната си. Никой и нищо не е в състояние да ме принуди да предам каузата на пролетариата и на съветската власт. Не исках да напускам страната си също както една риба не би искала да излезе от водата, но престъпните деяния на криминални личности ме изхвърлиха подобно риба на леда.
Лишен съм не само от родната ми страна, но и от правото да живея и да дишам въздуха, който дишат съветските хора. Ако ме оставите на спокойствие, никога няма да предприема нищо във вреда на партията или на Съветския съюз.
Орлов живее като бежанец в Съединените щати от 1938 до 1953 г., което е неизвестно на американските служби. През 1953 г. — годината, в която умира Сталин — той се разкрива в поредица статии за списание Лайф и с книгата си „Тайната история на престъпленията на Сталин“ („The Secret History of Stalin’s Crimes“, 1952). Орлов публикува и друга книга за престъпленията на Сталин, както и една за съветското разузнаване — „Ръководство за разузнаването и партизанската война“ („A Handbook of Intelligence and Guerrilla Warfare“, 1962), създадена на базата на учебника за НКВД и съветските военни школи.
Орлов играе с американските разузнавателни служби и предава половинчати истини дори и на конгресните комисии. Той продължава да прикрива самоличността на съветските разузнавачи на Запад и не разкрива името на нито един агент по време на 45-те години, прекарани в Съединените щати. След бягството му служители на КГБ се срещат тайно с него 2 пъти — през 1969 и 1971 г. Съветските разузнавателни сведения за Орлов са публикувани в книгата „Смъртоносни илюзии“ („Deadly Illusions“, 1993) от ДЖОН КЪСТЕЛОУ и бившия офицер от КГБ Олег Царев. Кодовото име на Орлов в съветската разузнавателна система е Швед. Той използва името Игор Константинович Бърг, след като заминава за Съединените щати.
Орси, Емушка (1865–1947)
Създателка на един от най-известните романи за шпиони от нейната епоха — „Аленото огнивче“. (Вж. СКАРЛЕТ ПИМПЪРНЕЛ.)
Баронеса Емушка Орси е родена в Унгария, но на 15 години заминава със семейството си в Лондон. Там научава английски, езика, на който ще напише всичките си творби. Романът „Аленото огнивче“ („Scarlet Pimpernel“) е публикуван за пръв път през 1905 г. Това е историята за лидера на Лигата на Аленото огнивче (на англ. Scarlet Pimpernel) — група млади англичани, които се заклеват да спасят представители на аристократични семейства, станали невинни жертви на терора в Париж по време на Френската революция. (През 1935 г. творбата е екранизирана.)
Баронеса Орси използва главния герой сър Пърси Блейкни в още 10 други романа, като най-известни сред тях са „Неуловимото огнивче“ („The Elusive Pimpernel“, 1908) и „Походът на аленото огнивче“ („The Way of the Scarlet Pimpernel“, 1933). Перото й създава и няколко детективски романи и пиеси.
ОРЦ
ОПЕРАТИВЕН РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР.
ОС
ОПЕРАТИВНА СИГУРНОСТ.
ОСВ
ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ.
Осветители
Британски термин, използван за помощния персонал по време на разузнавателни операции, който става популярен благодарение на романите на ДЖОН ЛЬО КАРЕ.
Основни разузнавателни сведения
Значителна фактологична и обикновено постоянна информация за характеристиките на дадена нация като физически, социални, икономически, политически и културни качества. Такова разузнаване при ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ е база за разузнавателните сведения, получени по секретни пътища.
Остер, Ханс (1888–1945)
Началник щаб на АБВЕРА (германското военно разузнаване) с крайни антихитлеристки възгледи. Обесен е заради участието му в неуспешния заговор срещу Адолф Хитлер от юли 1944 г.
Син е на протестантски свещеник. Воюва през Първата световна война като генералщабен офицер, а след това постъпва в Райхсвера — малка армия, която е позволена на Германия съгласно Версайския договор, подписан непосредствено след Първата световна война.
От 1933 г. Остер е във военното министерство. Като полковник е назначен за ръководител на Втори отдел на Абвера, който се занимава с административните и финансовите въпроси. В него също са и списъците на немските АГЕНТИ.
В книгата „Абверът“ („The Abwehr“, 1984) историкът Лорън Пейн отбелязва, че Остер има „… изключително чувство за чест, ненавижда корупцията, презира политиците, а когато ексцесиите на политиците вече не са изолирани случаи, а обичайна част от правителствената политика… често, съвсем необмислено, той ги критикува“. Пейн продължава: „Той беше сериозен, наблюдателен, практичен човек и реалист.“