Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Опричнината е разформирована около 1572 г.
ОР
ОПЕРАТИВНА РАЗРАБОТКА.
OP–20-G
Вж. РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ.
Орган
Руски термин, използван за организациите за държавна сигурност, като ЧК, НКВД или КГБ.
Организация Гелен
Разузнавателна служба, създадена от Съединените щати в Западна Германия след Втората световна война главно за събиране на разузнавателни сведения за съветските въоръжени сили.
През юли 1946 г. — година след своя престой и разговори с АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ в Съединените щати, РАЙНХАРД ГЕЛЕН се връща в Западна Германия. Открива материалите, които е заровил по време на войната, и събира отново екипа си от 12-и отдел на Генералния щаб: ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК.
Организацията на Гелен работи под напътствията на американската армия, която финансира нейната дейност. Щабквартирата се помещава от края на 1947 г. в едно имение в село Пулах, на 8 км южно от Мюнхен.
Групата успява да „събуди“ някои от ЗАКОНСЕРВИРАНИТЕ АГЕНТИ в Източна Германия и в западната част на Съветския съюз. Това са агенти, „изостанали“ при придвижването на съветските армии на запад през 1944–1945 г. Основата дейност на организацията е събирането на разузнавателна информация от разпитите на източногермански бежанци, които бягат на Запад, и от шпиони, които са били изпратени на Изток.
Организацията Гелен не е оценена положително от всички съюзници: американският генерал от армията Артър Трюдо я нарича „онази призрачна нацистка организацийка“. Но американската армия е доволна от работата й. След създаването на ЦРУ през 1947 г. започват тристранни преговори с американската армия и с Гелен за бъдещото финансиране на организацията. На 1 юли 1949 г. армейският контрол на организацията е предаден на ЦРУ.
Независимо че основните цели на организацията на Гелен са военните структури на територията на Източна Германия и Съветския съюз, все пак е известен един случай, в който организацията успява да вербува сътрудник на КГБ.
На 12 септември 1949 г. на територията на Западна Германия е създадена нова държава — ФРГ. Гелен провежда разговори с правителството, но му е забранено да прави каквото и да било. Година по-късно той се среща с канцлера Конрад Аденауер и между двамата възниква близко приятелство.
На 5 май 1955 г. Западна Германия става член на СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ и отново утвърждава суверенитета си. Аденауер решава, че организацията Гелен е добра база за създаване на разузнавателната служба на федералната република БНД (Bundesnachrichtendienst (BND) — Федерална информационна служба). Преобразуването започва на 1 април 1956 г., като БНД е прикрепена, но не и подчинена на администрацията на канцлера.
Вж. НЕЗАМЕНИМИТЕ.
Организация на обединените нации
Още от създаването й в края на Втората световна война Организацията на обединените нации (ООН) е истински магнит за шпиони. Когато делегатите от съюзническите страни се срещат в Сан Франциско през 1945 г., за да създадат ООН, Съединените щати следят и подслушват всичко. Използвайки стандартните техники за радиопрехващания и декодиране, разузнавателни служби за наблюдение не пропускат нито едно дипломатическо съобщение между Сан Франциско и посолствата във Вашингтон. Уловената информация след това се предава на високопоставени лица във Вашингтон като прехваната дипломатическа поща — МЕДЖИК.
Много от тези прехванати дипломатически съобщения са засекретени до 1993 г., но дори и тогава разсекретените документи са цензурирани. АНС, въпреки че през 1993 г. признава, че САЩ са извършвали подслушвателна дейност на някои от съюзническите страни, все още проявява изключително внимание към тези съобщения на някои от предполагаемите приятелски настроени дипломати.
Съветският съюз също много бързо открива, че ООН е потенциална банка за шпионски данни. ДОНАЛД МАКЛИЙН — дългогодишен съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското Министерство на външните работи, е имал широк достъп до информацията на ООН. През пролетта на 1945 г. той отстоява съветската позиция по 2 ключови въпроса в ООН: съветското право на вето в Съвета за сигурност и членството на Украйна и Белорусия в ООН, което дава на Съветския съюз право на 3 гласа в Общото събрание на ООН.
През 1946 г. руснаците отправят предложение към САЩ и Великобритания, внасяйки резолюция, според която всеки член на ООН трябва да декларира броя и разположението на въоръжените си сили на териториите на други страни. За да предизвика реакция, Маклийн работи с директора на американската Служба по специални политически въпроси към Държавния департамент, сред чиито задължения е и ООН. Директор е АЛДЖЪР ХИС, който по-късно ще бъде обвинен, но никога няма да бъде съден за шпионаж в полза на руснаците. Двамата мъже обменят информация за войските и на двете страни. Така Маклийн успява да докладва на руснаците, че САЩ имат войски на 108 места в света — включително 52 590 души в Южна Корея. Тази информация е от голям интерес през 1950 г., когато започва Корейската война.