Енциклопедия на шпионажа

От самото начало до края на Студената война ООН и подчинените й агенции (особено в Женева и ВИЕНА) са сред най-предпочитаните места за действие на съветското разузнаване, а също и за лов на шпиони от страна на ФБР. Първият известен случай, в който е замесен американец — шпионин в ООН, е от март 1949 г., когато ДЖУДИТ КОПЛЪН — служителка от Министерството на правосъдието, е арестувана за пренасяне на документи, които е трябвало да предаде на Валентин Губичев — руснак, назначен в групата на ООН по планирането и строежа на бъдещата сграда на ООН на Ийст Ривър. (По това време централата на ООН е в Лейк Съксес, Лонг Айлънд.) Губичев е осъден на 15 години за шпионаж, но получава разрешение да напусне страната.

До средата на 50-те години руснаците имат строги ограничения за постовете в ООН поради страх да не се появят изменници. И тогава, след като бивши колонии в Африка и на други места получават независимост и искат членство в ООН, съветските служители в разузнаването разбират, че има възможност да използват ООН като място за срещи на съветски РАЗУЗНАВАЧИ с лидери от Третия свят. Сътрудниците на КГБ работят също така за укрепване на „връзката между ООН и просъветските организации, като Световния съвет за мир“, както се казва в доклад от 1985 г. на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването.

С извоюването на място в Международната агенция за атомна енергия във Виена съветските разузнавачи получават и достъп до западна информация, свързана с ядрената енергия. Едно от най-ранните въведения към технологията на база данни е през 1974 г., когато съветски служител, който е на съвещание в ООН в Ню Йорк, вижда системата за база данни на Ню Йорк таймс. Следващата седмица съпругата на РЕЗИДЕНТА на КГБ в Ню Йорк започва да използва базата данни на ООН, за да проникне в базата данни на Таймс. Така ОТКРИТИЯТ ИЗТОЧНИК прави събирането на разузнавателна информация далеч по-лесно.