Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Сега ти ме чуй. Мислиш ли, че не разбирам защо ми се правиш на толкова отзивчива? Смяташ, че ако продължиш да говориш достатъчно дълго, ще направя някой пропуск и ще успееш да се измъкнеш. Смяташ, че колкото повече говорим, толкова по-трудно ще ми бъде да те убия. — Това поне си беше вярно. Да убие някого най-хладнокръвно, дори този някой да беше Отстъпница, щеше да й е трудно, може би дори невъзможно. Какво да прави с тази жена? — Но разбери следното. Няма да позволя смътни намеци. Ако се опиташ да скриеш каквото и да е от мен, ще ти причиня всичко, което някога си помисляла да направиш с мен. — Ужас, просмукващ се през каишката, като смразяващи костите писъци дълбоко в ума на Могедиен. Може би не знаеше чак толкова за ай-дам, колкото Нинив си мислеше. Може би вярваше, че Нинив би могла да разчете мислите й, ако се опита. — Сега, ако знаеш за някаква заплаха за Ранд, нещо преди Самаил и другите, кажи ми го. Веднага!
Думите се заизсипваха от устата на Могедиен.
— Ал-Тор е решил да тръгне срещу Рахвин. Днес. Тази сутрин. Защото смята, че Рахвин е убил Мургейз. Не знам дали наистина го е направил, или не, но ал-Тор вярва, че я е убил. Но Рахвин никога не се е доверявал на Ланфеар. Той на никого не се е доверявал. И защо да го прави? Той мислеше, че всичко може да се окаже капан, нагласен за самия него, затова постави собствения си капан. Разположил е предупредители из цял Кемлин, така че ако някой мъж прелее и една искрица, веднага ще го разбере. Ал-Тор ще влезе право в капана. Почти със сигурност вече е влязъл. Смятам, че се канеше да напусне Кайриен веднага след изгрев слънце. Аз нямам никакъв дял в това. Не е мое дело. Аз…
На Нинив й се прииска да я спре; избилият на капчици пот страх по лицето на жената беше достатъчен, за да й се догади, но ако трябваше на всичко отгоре да слуша и този умоляващ глас… Понечи да прелее, чудейки се дали ще е достатъчно силна, за да задържи езика на Могедиен, после се усмихна. Беше свързана с Могедиен и държеше контрола на връзката си. Могедиен изцъкли очи и млъкна. Нинив добави и тапи в ушите й, след което се обърна към Биргит.
— Какво мислиш?
— Сърцето на Елейн ще се пръсне. Тя много обича майка си.
— Знам! — въздъхна Нинив. — Ще плача с нея и всяка сълза ще е искрена, но точно сега трябва да се тревожа за Ранд. Смятам, че казва истината. Почти го усетих. — Тя хвана сребърната каишка под китката си и я разтърси. — Може би беше това, а може би беше въображението ми. Ти какво смяташ?
— Това е истината. Тя никога не е била много смела, освен когато е имала явно надмощие или е смятала, че ще го получи. А ти определено вкара в нея страха от Светлината.
Лицето на Нинив се сгърчи. Всяка дума на Биргит предизвикваше нов мехур на гняв в корема й. Никога не била много смела, освен когато имала явно надмощие. Това напълно описваше самата нея. Вкарала била страха от Светлината в Могедиен. Да, и когато го каза, беше убедена във всяка своя дума. Да издърпаш нечии уши, когато се налага, беше едно; да заплашваш с изтезание, да искаш да изтезаваш, дори и Могедиен, беше нещо съвсем друго. И ето че сега се опитваше да избегне това, което знаеше, че е длъжна да направи. Никога много смела, освен когато има явно надмощие. Този път мехурът на гнева бе посят от самата нея.
— Трябва да отидем в Кемлин. Аз поне. С нея. Както съм сега, не мога да прелея и колкото лист хартия да скъсам, но с ай-дам мога да използвам нейната сила.
— С нищо не можеш да въздействаш на будния свят от Тел-айеран-риод — отвърна тихо Биргит.
— Знам! Знам, но трябва да направя нещо.
Биргит отметна глава и се разсмя.
— О, Нинив, ако знаеш колко е объркващо да се събереш с такава страхливка като теб! — Изведнъж очите й се разшириха от изненада. — Много малко беше останало от отварата ти. Мисля, че се събу… — И по средата на думата тя просто изчезна.
Нинив пое дълбоко дъх и развърза потоците около Могедиен. Или по-скоро — накара я сама да си ги развърже — с ай-дам беше трудно да се каже кое от двете. Съжали, че Биргит вече я няма. Още един чифт очи. Някой, който вероятно познаваше Тел-айеран-риод по-добре, отколкото тя изобщо някога щеше да го опознае. Някой, който беше смел.
— Ще си направим разходка, Могедиен, и ти ще ми помогнеш с последното късче от себе си. Ако нещо ме изненада… Достатъчно е да кажа, че това, което става с тази, която носи гривната, сполетява и носещата нашийника. Само че десетократно.
Болезненият израз на лицето на Могедиен показа, че е повярвала. Толкова по-добре за нея, защото си беше чистата истина.
Ново дълбоко вдишване и Нинив започна да оформя образа на едно място в Кемлин, което тя познаваше достатъчно добре, за да си го спомни. Кралският дворец, където я беше завела Елейн. Рахвин трябваше да е там. Но в будния свят, не в Света на сънищата. Все пак трябваше да направи нещо. Тел-айеран-риод около нея се промени.