Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
За разлика от A–12, който е с достатъчно място за камери и друга апаратура, тъй като е с 1 пилот, SR–71 има предимството, че е предвиден втори пилот за сложното управление при разузнавателните операции. За втори пилот са модифицирани два A–12, планирани да се използват за излитане на безпилотния самолет D–21.
Изтребителят YF–12A е създаден по модела на A–12. Като допълнение има втора позиция за обслужващ оръжейните системи и достатъчно място за ракетите въздух — въздух. Първият му полет е на 26 април 1962 г. От този модел са произведени само 3 изтребителя.
Революционният A–12 поставя множество рекорди в авиацията. По време на полет над САЩ на 21 декември 1966 г. са изминати 16 317 км за 6 часа при средна скорост 2720 км/ч.
A–12 OXCART
Олдфийлд, Морис (1915–1981)
Изключително успешен генерален директор на британската разузнавателна служба МИ–6 от 1973 до 1978 г.
Като син на фермер арендатор сър Морис Олдфийлд е първият ръководител на МИ–6 с такъв произход. Завършва Манчестърския университет през 1937 г., а през 1941 г. постъпва в армията в Южния Стафърдширски полк. По-късно е прехвърлен в Корпуса за военно разузнаване и на 13 април 1943 г. от ефрейтор в полева служба за сигурност е произведен веднага в лейтенант. Изпратен е в Близкия изток, където британското разузнаване попречва на германските шпионски операции в района.
В края на 1946 г. Олдфийлд е майор с временно звание подполковник и с няколко отличия за военновременната му служба. По това време започва работа в МИ–6 — главно в лондонската щабквартира, известна като БРОДУЕЙ. Първата му задача в чужбина е в щаба на британския специален пълномощник за Югоизточна Азия от 1950 до 1953 г., а в Сингапур е от 1955 до 1958 г.
Олдфийлд е главен резидент във Вашингтон от 1960 до 1964 г., когато се появяват нови сигнали, че в британските разузнавателни служби има инфилтрирани съветски АГЕНТИ. (Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.) През следващото десетилетие се завръща в Лондон, а през 1973 г. е назначен за генерален директор на МИ–6.
На 13 октомври 1975 г. крило на Ирландската републиканска армия прави опит да го убие, като поставя 13-килограмова бомба между решетките и прозореца на ресторант Локет в Лондон. Олдфийлд живее в същата сграда и същата вечер си е вкъщи. Бомбата е обезвредена около 3 минути преди да избухне.
Той остава генерален директор до 2 октомври 1979 г. След като се пенсионира, е назначен от министър-председателката Маргарет Тачър за координатор на британската сигурност и разузнаване за Северна Ирландия.
През март 1980 г. Олдфийлд признава, че е ХОМОСЕКСУАЛИСТ, и в края на май моли министър-председателката да го освободи от поста поради влошаване на здравето. Смята се, че е бил изключително успешен директор на МИ–6, особено в създаването на здрави взаимоотношения с американските, френските и израелските разузнавателни служби.
В „Кой кой е в шпионажа“ („Who’s Who in Espionage“, 1984) Роналд Пейн и Кристофър Добсън описват Олдфийлд като „мъж с очила, с бузесто лице, весел нрав и приятно чувство за хумор, твърд човек, който не приема насилието. Наистина беше доста невероятно, че беше изпитал грубата страна на шпионажа“.
Носят се слухове, които са неточни, че ДЖОН ЛЬО КАРЕ го използва за прототип на героя си ДЖОРДЖ СМАЙЛИ.
Олекси, Юзеф
Полски министър-председател, принуден да подаде оставка на 24 януари 1996 г., след като военен прокурор прави официално проучване по обвинението, че е шпионирал за Съветския съюз. Разследването се задълбочава и с проверката на двама съветски дипломати в Полша, които също са били шпиони.
Прокурорът Славомир Гожкевич обявява, че възнамерява да предприеме разследване след съобщенията, че Олекси, по това време министър на вътрешните работи, е предавал информация на съветското разузнаване. Олекси отхвърля обвиненията от подалия оставка министър на вътрешните работи Анджей Милчановски, че е шпионирал за Москва от времето, когато е бил провинциален комунистически деец от 80-те години до 1995 г., когато става говорител на полския парламент.
Той признава, че е имал контакти с двамата съветски дипломати, които, както по-късно се оказва, са високопоставени офицери от КГБ, но твърди, че никога не им е предавал информация. Олекси и политическите му съратници заявяват, че обвиненията в шпионаж са измислени и отправени от АГЕНТИ на полската сигурност, подтикнати от опозицията, която не се е примирила със загубата на Лех Валенса на изборите за президент през 1995 г. (Избран е бившият комунист Александър Квашневски, Олекси е бил в предизборния му щаб.) Валенса приветства решението на прокурора за разследване на Олекси.