Няма връщане назад

— Катя, а може ли да се случи така, че ти да ме разлюбиш?

Катерина стоеше пред печката и наливаше в смешни пъстроцветни чашки кисела, сварен за момчетата. Чашката на Антошка беше в жълто и червено, във формата на дебело мишле с парченце кашкавал в нокътчетата, а на Вовка — в синьо и бяло, представляваща снежен човек с кофа на главата и морков вместо нос.

— Разбира се — отговори тя, без да се обръща. — Само че не задето ти мразиш Вадим. Заради нещо друго ще е.

— За какво например? Заради глупостта ми? Задето съм инат? — заразпитва я той.

— Задето си калпав, Владимир Иванович.

— Катя, сериозно те питам.

Влезе Евгения Семьоновна, взе чашките с кисела и линийката с бисквити.

— Е, щом е сериозно… — Катерина отново приседна до масата срещу мъжа си. — … няма абсолютно никакво значение дали те обичам или не и ако те обичам, дали няма да те разлюбя, и ако те разлюбя, по каква причина. Разбираш ли, Вовчик Първи? Ни-как-во — повтори тя сричка по сричка.

— Не разбирам. Това е нещо ново — озадачено каза Славчиков.

— Наистина е ново — кимна тя. — Синът ти го измисли. Нова теория.

— Васка ли?!

— Именно.

— И какво по-точно е измислил, господи боже мой? Каква е тая теория?

— Теорията гласи, че няма никакво значение какъв живот живеем и как, защото животът е само един епизод в дълга верига от разнообразни епизоди. Ако един от епизодите не е сполучлив, няма нищо страшно, следващият ще бъде друг, много по-добър. Вярно, Василий нарича живота не епизод, а приключение.

— Тоест той смята, че човек има много животи, така ли? — уточни Владимир Иванович, невярващ на ушите си. — Той какво, да не е откачил? Да не е бил пиян, когато го е казал?

— Не, Володюшка, според теорията на сина ти животът на човека е един, но човекът е единство от плът и душа. Плътта е тленна, а душата — безсмъртна. Когато плътта умира, умира даден конкретен човек като единство от тяло и душа, но душата продължава да живее. Тя си намира друга плът и се впуска в нови приключения. А всяко самоубийство не е нищо друго, освен въплъщение на решението на една душа, че вече не й се стои в тялото на даден човек, живеещ даден живот, омръзнало й е, скучно й е, уморила се е. Иска по-скоро да се избави от тази плът, да отлети на небето и там да си хареса друг живот, който би искала да опита.

— Коя е тази „тя“? — глупаво попита професорът, който вече почти не разбираше за какво говори жена му, писателката.

— „Тя“ е душата, Володенка — скри усмивката си Катерина. — Такава една идеологическа конструкция е изобретил нашият Васенка. И между другото, помоли ме да ти съобщя за нея.

— Защо?

— Той смята, че ти ще го разбереш по-добре от мен. Смята, че тази конструкция е прекалено теоретична, за да може да я оцени по достойнство здраво стъпила на земята особа като жена ти. Е, какво, оцени ли я?