Няма връщане назад

Впрочем, кой знае, внезапно си помисли Славчиков, тя може наистина постоянно да носи със себе си своите бележки, а той просто да не е забелязвал досега. Той, общо взето, доста неща не забелязваше около своята съпруга и съвсем скоро разбра, че не ги е откривал, защото не се е вглеждал много-много, а не се е вглеждал, защото не се е интересувал твърде от нейната работа и нейния живот извън техния дом и семейство. По-просто казано — не я е обичал. Уважавал — да, ценял — да, тревожил се е за нея, но не я е обичал.

Телевизорът в хола все така ревеше, озвучавайки анимационните филмчета на Антошка; Вовчик Втори, след като бе изпосвалил всички „фантоми“ на американо-иракския фронт, сега разстрелваше с воден пистолет намерените на територията на жилището подозрителни пакети, които биха могли да се окажат бомби. Доста телевизия бе гледал…

— Юля, идвай да вечеряме! — извика Катерина.

— Не съм гладна, мамо — обади се иззад затворената врата момичето.

— Е, както искаш — промърмори си тя под носа и по-плътно затвори вратата, деляща кухнята от останалото шумно пространство.

Катерина изключи кухненския телевизор и сложи на печката тенджерата със супа и тигана.

— Евгения Семьоновна, пригответе децата за хранене.

Бавачката взе съдовете и платнените салфетки и ги понесе към хола. Кухнята беше толкова тясна, че всички не можеха да се поберат в нея едновременно, затова хранеха момчетата в хола. Владимир Иванович гледаше жена си и си мислеше, че за Катерина вечерта вероятно е най-напрегнатото време от денонощието. Пет души, а с бавачката — шест, и тя трябва да нахрани всички, и за всички да се погрижи, и с всекиго да поговори, и при това да не полудее от шума, суетнята, тичането наоколо, капризите и сърцераздирателния рев. В рева всички деца са шампиони — и най-голямата, Юленка, и Вовчик Втори, че и Антошка не им отстъпва. Всички са гръмогласни, сълзи изплакват в промишлени количества, а най-важното — изпълнени са с непоклатимата увереност, че с рев се постига каквото искаш. И макар животът да показваше, че съвсем не е така, че Катерина омеква крайно рядко и най-често ревът не води до никакви благоприятни последствия, децата продължаваха да се напъват в опити да получат желаното именно по този стар като света начин.