Дванайсетата карта [bg]

— Сега е голямото междучасие — извика Джинива. — Ще отида в стола да си преговоря уроците. Насам.

Три от приятелките ѝ веднага се приближиха и тръгнаха с нея: Рамона, Шалет и Джанет. Бяха добри ученички като нея. Възпитани, послушни, ученолюбиви. При все това — а може би точно заради това — не дружаха много. След училище веднага се прибираха вкъщи, вземаха уроци по цигулка или пиано, готвеха се за състезания по литература или математика и разбира се, учеха. (Джинива понякога завиждаше на другите групички в училище: бандитките, гъзарките, купонджийките и активистките около Анджела Дейвис.) Сега обаче трите се скупчиха около нея като първи дружки и я заразпитваха възбудено: „Докосна ли те? Видя ли оная му работа? Беше ли възбуден? Колко близо беше?“

Бяха чули репортажите и макар че името ѝ не се споменаваше никъде, бяха разбрали, че тя е била замесена в инцидента.

Марела — нейна съученичка и състезателка в отбора по лека атлетика — се приближи и попита:

— Как си, момиче? Окей ли си?

— Да, всичко е точно.

Високата девойка погледна детектив Бел и се намръщи:

— Туй ченге защо ти носи учебника?

— Питай него?

Полицаят се засмя сконфузено.

„Да се престорите на учител. Много яко…“

Киша Скот, която се мотаеше наблизо със сестра си и няколко наконтени гъзарки, ѝ подвикна шеговито:

— Хей, маце, когато някой те сваля, трябва да му пуснеш! — Ухили се и кимна към стола. — Хайде, ще се видим след малко.

Други не бяха толкова добронамерени. Някакво момче извика:

— Ей, ей, кучката от „Фокс кидс“. Още ли си жива?

— Да, бе, не са ли я пречукали още?

— Мамка ѝ, тая фльорца е толкова кльощава, че само да я бутнеш, ще се разпадне.

Избухна бурен смях.

Детектив Бел се обърна, но хлапетата, които отправиха тези обиди, не се виждаха в морето от анцузи и пуловери, раздърпани джинси, камуфлажни панталони и голи глави — в коридорите на „Лангстън Хюс“ бе забранено да се носят шапки.

— Няма проблем — успокои го Джинива, стисна зъби и сведе очи. — Някои те намразват, ако гледаш прекалено сериозно на учението. Само се перчат.

Често я обявяваха за отличничка на месеца и имаше награди за успеха си през предишните две години. Със средния си бал от 98 процента бе включена в Почетния списък на директора, а пролетта я бяха приели в Националното дружество на отличниците.

— Няма значение.

Дори жестоките обиди „блонди“ или „фльорца“ — чернокожо момиче, което се държи като бяло — не ѝ правеха впечатление. В тях имаше известна истина.

При вратата на стола симпатична дебелана с пурпур рокля се приближи до Бел и се представи като господ Бартън, училищен психолог.