Дванайсетата карта [bg]

Прости ми за мрачното настроение. Ти и синът ни ужасно ми липсвате и много ме е страх. Утре може би ще видя искрица надежда. Моля се на Бога да стане.

Твой любящ Чарлз.

3 май 1867.

— Аха — измърмори Райм, — наистина споменава за някаква тайна. Но каква? Може би е свързано с тези срещи в Галоус Хайтс. „Заради нашия народ“. Граждански права или политика. Споменава го и в първото писмо… Какво, по дяволите, е Галоус Хайтс3?

Погледът му се спря върху картата с обесения, висящ на единия си крак.

— Сега ще проверя — рече Купър и се включи в Интернет; след малко обяви: — През деветнайсети век е бил квартал на Манхатън, в Горен Уестсайд, някъде около „Блумингдейл роуд“ и Осемнайсета улица. „Блумингдейл“ бил прекръстен на „Булеварда“, а после — на „Бродуей“. — Вдигна вежди. — Съвсем наблизо е.

— „Галоус“… става дума за някаква бесилка.

— За много бесилки. В множествено число е.

— Има ли друга информация?

Купър погледна електронната страница на историческото дружество.

— Има карта от 1872 година.

Картата се показа на монитора. Райм забеляза, че кварталът е обхващал доста голям район. Имаше няколко обширни имения, собственост на магнати и финансисти от стари нюйоркски фамилии, а също стотици по-малки къщи и кооперации.

— Гледай тук, Линкълн — възкликна Купър и посочи картата близо до Сентрал Парк. — Това е твоята къща, където се намираме сега. Тогава е имало блато.

— Много интересно — саркастично измърмори Райм.

— В последните години името се споменава единствено във връзка с обновяването на архивите на Санфордската фондация, онази стара къща на Осемдесет и първа.

Райм си спомни голямата викторианска сграда до хотел „Санфорд“ — украсена с орнаменти, мрачна постройка, подходяща за затвор.

Купър продължи:

— Управителят, Уилям Ашбъри, произнесъл реч на церемонията. Споменал колко много се е променил Горен Уестсайд през годините, откакто се е наричал Галоус Хайтс. Но само толкова. Нищо конкретно.

„Твърде много несвързани факти“ — размишляваше Райм. В този момент компютърът на Купър изпиука, знакче се е получило електронно писмо. Техникът го прочете и погледна колегите си:

— Слушайте. Става дума за „Илюстрован седмичник за цветнокожи“. Писмото е от уредника на библиотеката към колежа „Букър Т. Уошингтън“ във Филаделфия. Имали са пълна колекция с всички броеве на списанието, но…

— „Имали“? — изръмжа Райм. — „Имали“?

— Миналата седмица хранилището е изгоряло.

— Какво се е установило при разследването? — поинтересува се Сакс.

— Не е имало разследване. Пожарът е възникнал случайно. Една крушка се пръснала и запалила някакви хартии. Няма пострадали.

— Случаен пожар, дрън-дрън. Някой го е подпалил. Уредникът има ли предложение къде можем да…

— Точно смятах да продължа.

— Е, продължавай, де!