Дванайсетата карта [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #6
Год: 2005
Язык: болгарский
Год: Eра
ISBN: 954-939-511-1
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дванайсетата карта [bg]». Краткое содержание книги:

Ученичката Джинива Сетъл е мишена на професионален убиец. Мотивите са неизвестни. Първият опит за убийство е неуспешен, но за Линкълн Райм е ясно, че отново ще последва удар. Сред уликите, открити на местопрестъплението, е дванайсeтата таро-карта — картата на Обесения… С помощта на полицията и ФБР необичайният екип Райм и Сакс трескаво издирва убиеца, като подновява разследването на един неразрешен и отдавна забравен случай. Воден от безпогрешния си инстинкт, Райм е убеден, че Джинива е набелязана за жертва заради дядо си Чарлз Сингълтън. Преди много години, в едно свое писмо Чарлз споменава за ТАЙНАТА, която би предизвикала торнадо от трагични последици, ако излезе на бял свят. Случаят става още по-заплетен, когато Райм получава информация, че в престъплението са замесени банкери и политически лидери. Каква е тайната, така ревниво пазена от Чарлз? В „Дванайсетата карта“ всичко се случва само за два дни — блестящо постижение на Дивър, създателят на трилъри, в които скоростта на мисълта е по-важна от темпото на гонитбата.

Перейти на страницу:

„Според прокурора мотивът му да помага на тези изтъкнати личности бил не да помогне за каузата на негрите, а да събере сведения за фонда и други авоари, които би могъл да ограби.“

— Това ли е тайната? — запита се Сакс.

„На процеса господин Сингълтън не коментира тези обвинения, освен най-общо и заяви, че обича съпругата и сина си. Капитан Симс успя да намери голяма част от откраднатото. Предполага се, че негърът е скрил останалите няколко хиляди, но той отказа да разкрие къде. Нищо от тези пари не беше намерено, освен сто долара в златни монети, които господин Сингълтън носел при залавянето си.“

— Теорията за заровено съкровище пропада — измърмори Райм. — Жалко, тъкмо започваше да ми харесва.

„Обвиняемият бързо бе обявен за виновен. Съдията задължи бившия роб да върне остатъка от откраднатото, но той пак отказа, твърдейки, че е невинен. Затова съдията мъдро отсъди цялото имущество на престъпника да бъде конфискувано и продадено за възстановяване на сумата, а на самия него наложи пет години лишаване от свобода.“

Купър вдигна очи. — Това е.

— Защо му е на някого да прибягва към убийство само за да потули тази история? — недоумяваше Сакс.

— Да, това е големият въпрос… — Райм се втренчи в тавана. — И така, какво знаем за Чарлз? Бил е учител и е участвал във войната, имал е ферма в щата и е работил там. Бил е арестуван и осъден за кражба. Пазел е някаква тайна, която би имала трагични последствия, ако се разчуе. Посещавал е тайни събрания в Галоус Хайтс. Участвал е в движението за граждански права и е бил близък с изтъкнати политици на своето време.

Райм се приближи с количката до монитора, зачете се в статията. Не виждаше никаква връзка между тогавашните събития и случая с Извършител 109.

Телефонът на Селито иззвъня. Той се обади и се заслуша за момент. Вдигна вежди.

— Добре, благодаря. — Затвори и погледна Райм. — Бинго!

— Какво „бинго“?

— Един от екипите, претърсващи Италианския квартал около мястото на Колумбовия фестивал, е попаднал на евтино магазинче на улица „Мълбъри“. Продавачката си спомнила, че преди няколко дни бял мъж на средна възраст е купил всичко, което открихме в плика на престъпника. Запомнила го заради шапката.

— Носил е шапка?

— Не, купил си шапка. Плетена. Направило ѝ впечатление, защото, когато я пробвал, я нахлузил върху лицето си. Видяла го е огледалото на системата за охрана. Уплашила се, че ще я ограби, но той сложил шапката в кошницата си, занесъл всичко на касата, платил и си тръгнал.

Шапката вероятно бе липсващият предмет за 5,95 долара от касовата бележка. Престъпникът я беше пробвал дали става за маска.

— Сигурно е изтрил отпечатъците си с шапката. Продавачката помни ли името му?

— Не, но може да го опише доста добре.

— Ще му направим фоторобот и ще раздадем рисунката на патрулите — обяви Сакс; взе чантичката си и тръгна към вратата, но дебелият детектив не помръдна. Тя спря и го погледна. — Дон, идваш ли?

Селито като че ли не я чу. Тя повтори въпроса си и детективът премигна. Свали ръка от зачервената си буза и се усмихна смутено:

— Извинявай. Добре, да пипнем този негодник.

* * *

МУЗЕЙ ЗА АФРО-АМЕРИКАНСКА ИСТОРИЯ

> найлонов плик:

— карта таро, дванайсетата по ред, „обесеният“, означава духовно търсене;

— плик с усмихнато лице; неустановим произход;

— нож за картон;

— презервативи „Троя“;

— тиксо;

— миризма на жасмин;

— неизвестен предмет за 5,95$; вероятно плетена шапка;

— касова бележка, която сочи, че магазинът е в Ню Йорк; вероятно евтина книжарница или дрогерия;

— покупката е направена в магазинче на улица „Мълбъри“; извършителят е разпознат от продавачката.

> отпечатъци:

— престъпникът е носил гумени ръкавици;

— отпечатъците по предметите в плика са от малки пръсти, без съвпадения в АСИПО; вероятно от продавачката.

> микроследи:

— влакна от памучно въже със следи от човешка кръв; гарота?

— производител — неизвестен;

— изпратени в КОДИС за анализ; няма съвпадение с други ДНК-проби;

— пуканки и захарен памук със следи от кучешка урина;

— вероятна връзка с уличен панаир; направена е проверка за разрешителни за такива празненства; на място са изпратени екипи. Потвърдено — фестивал в Италианския квартал.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?