Пазителят [bg]

— Значи новият свят се оказа само копие на стария? — попитах аз.

— Не. Не е копие. Не забравяй — Пазителят вдигна пръст, — че сянката повтаря само външния контур на обекта. В сянката може да скриеш много неща, които ги няма в оригинала. Най-важното е да не се нарушават определените за сянката граници. Както обясняваше някога моят наставник, обичащ лесноразбираеми сравнения: „Ние пътуваме гратис в дилижанса на творението, криейки се от контрольора на последната седалка…“ Същността на законите на въплъщенията е проста — ние не трябва да се показваме. Но докато не се виждаме, намирайки се в сянката на Старата земя, можем да правим каквото си искаме.

— Значи архитектите на Идилиум били принудени да се сбогуват със своята мечта за съвършения свят?

— Ни най-малко — отговори Пазителят. — Ние не можем да създаваме радикално нови форми, но можем произволно, както си пожелаем, да комбинираме стари. Частностите могат да бъдат всякакви, докато не е нарушено общото равновесие. Тези рамки ни позволяват много. Ние използваме Стария свят като хранилище на шаблони и изрязваме по тях нужните ни образци. Не можем да наредим на мазилката да стане звезда. Но сме в състояние да нарисуваме върху нея фреска със звезди…

И той посочи към стената. Върху нея се появи синьо небе със златни точици и голямо оранжево слънце с усмихнато лице. След това фреската изчезна заедно с мазилката и отново видях тъмното петно, покрито с дребни вълнички.

Пазителят взе чашата от масата, сипа в нея чай от чайника и отпи голяма глътка през процепа на маската си. Хрумна ми, че това действие е единственото доказателство за телесната му реалност: възможно е да се измери количеството на изчезналия чай. Останалото напълно би могло да се окаже само илюзия.

Впрочем всякакви чаени измерения също биха могли да бъдат част от създадена в моето съзнание халюцинация.

— Не разбирам — каза Юка — защо Върховното същество ни позволява да кажем „А“, но не позволява да кажем „Б“.

— Ти си права — отговори Пазителят. — Това не е напълно разбираемо. Може би този, който изкрещява прекалено много букви, рано или късно казва нещо забранено…

— Но защо тогава имаме възможност да кажем „А“?

— Неизвестно е — каза Пазителят — дали това е влизало в плана. Може би сме намерили цепнатинка в творението. Но това е само една пукнатина. Ако се опитаме да я превърнем в отвор, то пазещите Космоса сили ще ни смажат като мравки. Ние можем да се занимаваме с нашето дребно магьосничество в покрайнините на Вселената, като внимаваме захранващото ни ручейче да не се забелязва много-много. Но ако ние го превърнем в потоп, то първото нещо, което той ще извърши, ще е да ни отнесе.