Пазителят [bg]

Изведнъж забелязах едва забележимо движение и погледнах нагоре. Недалеч от мястото, където Юка се спря, за да напляска въздуха със своята обувка, се случи нещо странно.

Стената на павилиона се покри с дребни фини вълни и внезапно се плъзна на две страни, като че ли дъбовият панел и висящата на него гравюра с морската кула са били изписани на опъната тъкан и някой мина през нея с бръснач.

Видях Пазителя, облечен във военен халат и с черна маска. Зад него стояха двама монаси в оранжеви роби. Единият държеше в ръцете си фасции със стърчащи брадвички. Другият имаше на главата си церемониална черна триъгълна шапка със златни ширити.

Ние с Юка скочихме от масата и извършихме на пода мълчалива прострация пред тези свещени символи.

Пазителят направи знак на монасите да останат намясто и влезе в стаята. Дупката в стената бавно изчезна, скривайки спътниците му — на нейното място остана черно петно с потрепващ спираловиден орнамент.

— А аз се чудех защо всяка година по време на лятното слънцестоене ме боли глава — каза Пазителят, гледайки към Юка. — И лекарите не могат да кажат нищо определено…

— Моля, накажете ме, Ваше Безличество — прошепна Юка, снишавайки се към пода. — За моето поведение няма прошка.

— Не мога, мило дете — отговори Пазителят. — Дори не си въобразявай. Бих могъл да затворя очи за това, че ти си над двайсет, но уви — ти си приятелката на моя приемник. Въпреки това признавам, че ако те бях срещнал преди няколко години, то, най-вероятно, и досега бих те наказвал.

Юка почервеня.

— О, ти все още не си забравила как да се изчервяваш — Пазителят се засмя. — А може би по-скоро вече си се научила? Втори курс, предполагам?

Юка още повече се изчерви. Но не каза нищо.

— Две на нула — каза Пазителят. — Сядайте, деца мои, вече се поклонихте. Стига.

Седнахме по местата си. Пазителят беше в добро настроение и предположих, че днес lese majeste42, най-вероятно, няма да падне върху нас с цялата си тежест.

Нашият гост взе трети стол и седна на масата до нас.

— Алекс — каза той, — нали това е много по женски — да те удари три пъти по челото, а след това да поиска да я накажат.

— Вие сте напълно прав, Ваше Безличество — отговорих.

— Точно затова ги обичаме — каза Пазителят. — Те като че ли правят света по-добър със своята наивност. Ние мислим — ако тези трогателни безхитростни същества успяват да оцеляват редом с нас, то може би нашият свят не е толкова жестоко място, както ни се струва? Чак когато разберем колко е хитра тази безхитростност, осъзнаваме колко е безмилостен светът всъщност.

Той измести поглед към рамката със сини и червени кубчета.

— Аха, знам… Сигурен съм, че ти постоянно губиш на тази игра.

— Понякога печеля — отговорих.

— Примерно веднъж на всеки четири партии? — попита Пазителят.

— Понякога по-често.

Пазителят се засмя.

— Те го правят специално. За да може колкото е възможно по-дълго да поддържат интереса в нас. Така че не вярвай, моето момче, не вярвай…