Лунен ловец [bg]

Усмихнах се зловещо и очите на брюнетката се разшириха. Една веничка на шията й запулсира. Малки капчици пот се събраха над горната й устна. Исках да усетя пулса й между зъбите си. Внимателно оглеждах плячката си. Очите й бързо се стрелкаха напред-назад, докато търсеше път за бягство. Страхът бързо се смени с амонячната миризма на паниката. Превъзходно. Оголих зъби към нея, после свих устни и й изпратих целувка. Тя бавно си тръгна, като се препъваше. Едва се сдържах да не я последвам и да не се нахвърля отгоре й.

Отсреща чух хихикането на Джоко. Стреснах се. Рязко се отдръпнах и се засмях заедно с него, но моята причина бе друга. В смеха ми имаше висока нотка, която не ми хареса.

— Ще им предам — обеща той.

Почти бях стигнал до апартамента си, когато се сетих, че Сю бе взела картата и бях заключен отвън. Стоях в коридора и се опитвах да превъзмогна приливите на паника. Днес не ми трябваха такива говна. Сритах яко вратата и усетих как здравината й отеква в крака ми. Тежкият дъб остро изскърца и видях как пукнатина с дебелината на косъм прониза дебелата дървесина. Опа!

— Господин Джодоне? — разнесе се глас откъм коридора. Обърнах се и видях Тим от кухненския персонал да бута към мен количка. Заля ме вълна на облекчение.

— Заключил съм се.

Засмя се и извади резервен ключ. Пресегна се през мен и отключи. Влязох и той бутна количката след мен.

— Мога ли да ви бъда полезен с още нещо!

Поклатих глава, нямах смелост да заговоря. Щяха да открият липсата му. Знаех, че ще стане така. Но можех да го подуша. Одеколонът за след бръснене само частично надделяваше над мириса на кожата му. Стомахът ми къркореше в агония и едва сподавих ръмженето си, докато гледах усмихнатото му лице и го приемах единствено като храна. Някаква част от мозъка ми се запита какво червено вино върви с червено месо и едва не се разсмях. Викайте ми Ханибал. Езикът ми се плъзна навън да обере тъничката струйка слюнка, която се плъзгаше по брадичката ми.