Приемане [bg]

— Предадох доклада си.

Той почти се надига от мястото си, но ти не помръдваш. Още деветгодишна на забравения бряг знаеше, че от мечки и диви кучета не се бяга. Стоиш на място и ги подчиняваш с поглед. Може дори да изръмжиш. Дали ще направиш същото, когато правилата се променят, когато настъпи Зона X? Не знаеш. Потиш се от абсурдните светлини.

— Опитвам се да проникна в главата ти, без да прониквам, ако разбираш какво имам предвид — казва Лаури. — Опитвам се да разбера как стигнахме дотук. Да намеря една шибана причина да не оставя Централата да те уволни.

Яйцето на Централата се отваря като уста, която ще издаде заповед за спонтанното ти самозапалване или по-скоро изчезване като дим. Но това значи, че основната причина още да не си уволнена е Лаури, което донякъде ти връща надеждата.

— Не можех да продължа да изпращам експедиции, без сама да отида там.

Не можеше да позволиш само те да го преживеят.

— Да изпращаш? Не ти, аз ги изпращам. Това трябва да ти бъде много ясно.

Той трясва чашата си на масата. Едно ледено кубче се плъзва и пада на пода. Удържаш се да не го вдигнеш и пуснеш отново в чашата му.

— Ами Уитби? Налагаше ли се да го включиш в жалката си експедицийка?

Можеш да го осведомиш, че Уитби сам е искал да отиде, но не знаеш как ще реагира. Уитби винаги е бил друг свят за Лаури, фундаментално неразбирателство между две трагично различни форми на живот.

— Не исках да отивам сама. Трябваше ми подкрепление.

— Аз съм твоето подкрепление. Въвличането на помощник-директора също ли ти се стори добра идея?

Грейс може и да мразеше Лаури, но Лаури по някаква причина почти я харесваше. Което, ако някога го научеше, щеше да я отврати.

— Не, това също не беше добра идея. Лоша преценка. Но е трудно да пращаш хора в бой, ако ти самият винаги стоиш отстрани.

Това беше идея на Грейс. Простичко. Старомодно.

— Стига глупости. Грейс ли те подучи? Обзалагам се, че е била тя.

Пропуснала си някой подслушвателен бръмбар или само гадае?

— Разполагате с доклада ми.

Само Лаури разполага с него. Военното командване на границата знае това, но Грейс го е скрила от „Съдърн Рийч“, по молба на Лаури („по съображения за запазване на морала и сигурността“) в очакване на окончателно решение. Официално си на дълга почивка, а Уитби — в отпуск.

— Майната им на докладите. Опитваш се да скриеш Уитби от мен — строго погледнато, не беше така — а находките ти изглеждат неубедителни и непълни. Била си там почти три седмици, а предаваш доклад от четири страници?

— Нищо необичайно не се случи. Предвид обстоятелствата.

— Обстоятелствата дрън-дрън. Какво е видял Уитби? Нещо реално или поредната шибана халюцинация? Осъзнаваш ли какво можеше да се случи? Какво можеше да провокираш? — Думите му се завалят, прозвучава почти като „провираш“.