Приемане [bg]

— Не? Е, аз все пак ще ти налея.

Пак много типично за Лаури, а ти ставаш по-напрегната с всеки изминал миг.

Стаята е тясна; стоиш до прозореца зад дълъг, нисък лимоненозелен диван със стоманена рамка, покрит с психеделични оранжеви възглавници. Има формата на неравни, отпуснати гърди, а на тавана висят редици от по двайсет порцеланови фасонки, извити според кривата на хълма. Светлината им се топи по диваните, масите и дървения под на меки, застъпващи се кръгове. Стъклената плоскост, запечатваща стаята отзад, е огледална; проектира образите ти и те предпазва от истината, че това всъщност не е салон за гости и ти не си дошла по покана, а по заповед. Иначе казано, намираш се в стая за разпити.

Изисканият Лаури, тъй различен от недодялания Лаури, наведен диагонално напред от стола си към дивана, цяла вечност съсредоточено вади ледени кубчета от кофичката на стъклената маса и ги пуска едно по едно в чашите — дзън… дзън… Внимателно отваря бутилка уиски, подпира гърлото на ръба на чашите и налива по два пръста.

Лаури, приведен над задачата си, оставя мига да се проточи още повече. Златната му грива сега е по-скоро сребриста; оставил я е по-дълга. Решителната, солидна глава върху дебелата шия, характерните черти на лицето, които му служат добре: груби красиви линии, както казват хората, като астронавт или старомодна кинозвезда. Хората, които никога не са виждали снимки на Лаури след първата експедиция в Зона X, онова съсухрено, необръснато лице, все още белязано от срещата с кошмара на неизвестното, Лаури, отишъл някъде, където никой друг не е стъпвал. „Достоен мъж“, харизматичен и прям. Макар и леко напълнял, с малко тлъстинки около корема, още има известен чар. Въпреки лявото око, което се върти като малка планета, мъчеща се да излети от орбитата си, притегляна от нещо извън кадъра. Тези светли, пронизителни сини очи. Една идея по-светли и цялата му харизма щеше да се изгуби — решителният нос, почти карикатурно твърдата брадичка като бреговата линия на уверена страна, щяха да бъдат уронени от прекалено стъкления поглед. Но в очите му има точно толкова топлина, колкото е необходима, за да запази останалата част от илюзията.