Приемане [bg]

009: Директорът

Тайната лаборатория на Лаури, в една мрачна част на източния бряг, с каменисти плажове и бодливи жълтеещи треви, е изградена върху скелета на стара военна база. Тук Лаури усъвършенства неврологията и техниките си за кондициониране — или промиване на мозъци, както биха се изразили някои. От върха на покритото с мъхове възвишение, изкопано отвътре за неговото командване, той управлява странен свят от някогашни сребърни мини, разпилени по поляните долу, и ръждясващи оръдейни платформи от войни, водени преди седемдесет години. Поръчал е да му направят копие на фара в Зона X, както и на базовия лагер, дори с дупка в земята, която би трябвало да отговаря на малкото налична информация за „топографската аномалия“. Знаеше го, още преди да те повика, и във въображението ти този фалшив фар и фалшив базов лагер изглеждат злокобно, почти свръхестествено. В действителност обаче, когато заставаш до Лаури и оглеждаш територията му през дългата пластина от затъмнено стъкло, имаш по-скоро усещането за филмов декор — сбор от предмети, които без анимацията на параноята и страха на Лаури, без проекцията на неговия разказ, биха били инертни и жалки. Не, осъзнаваш ти, дори не и филмов декор. По-скоро карнавал в морски курорт през зимата, извън сезона, когато дори плажът е поема за самотата. Колко ли самотен е Лаури тук, заобиколен от всичко това?

— Седни, нека да ти сипя едно питие.

Много типично за Лаури, но ти не сядаш и учтиво отказваш питието, загледана в брега, в морето. Денят е сив и противен, а според прогнозата може дори да превали сняг. Водата изглежда мазна от крайбрежното замърсяване, матовата светлина хвърля многоцветни дъги по неподвижната й повърхност.