Доктор Стъклен [bg]

Лангтън помнеше Агнес не само от медицинските визити при Редфърс, но и от няколко частни гостувания у доктора за вечеря. Способна и приветлива жена.

— Бихте ли желали малко чай, сър? — попита Агнес и посегна към чашите. — Сложих чайника, за да ми помогне да се успокоя от шока.

— Благодаря, но ще ви откажа. Бихте ли ми разказали какво точно се случи днес? — Лангтън хвърли поглед към часовника над кухненския шкаф. — По-точно, вчера.

Агнес сръбна от чая си.

— Точно след като приключихме с обяда, сър, на вратата почука едно момче от пощата — носеше телеграма за мен от майка ми в Честър. Доктор Редфърс беше много любезен, даде ми пари за влака и каза да не се притеснявам и че те двамата с мисис Дън щели да се справят.

— Мисис Дън?

— Секретарката на доктора, сър. Тя води журнала и приемните часове, а и се грижи за пациентите.

Лангтън смътно помнеше и високата, намусена жена с жестоко опъната назад коса.

— Продължете, Агнес.

— Ами, сър, бързах до Честър колкото ме държаха краката, обаче се оказа, че мама си е жива и здрава. Закле се, че не ми е пращала никаква телеграма. Представа си нямахме кой би трошил грешни пари, за да ни изиграе подобна шега, обаче какво можехме да направим? Така че аз останах при нея за вечеря, а после хванах обратния влак. Вашият човек на вратата ми каза за клетия доктор.

При това Агнес попи очите си.

Лангтън отлично разбираше, че някой се беше погрижил да отстрани прислужницата от дома. А какво ли се беше случило с мисис Дън и с пациентите, останали в чакалнята на доктора?

— Мисис Дън наблизо ли живее?

— Не, сър, премести се в Саутпорт, когато се омъжи миналата година — Агнес изсумтя. — Станала е една госпожа, не ви е работа.

Лангтън погледна Макбрайд, който само кимна и записа информацията в бележника си. После инспекторът попита:

— Доктор Редфърс имаше ли врагове?

— Аз поне не знам за такива, сър. Точно обратното, бих казала.

— Как така?

— Ами, сър, посещаваха го много хора. Моята стая е на последния етаж до стълбището и чувам как на входната врата се звъни по всяко време на нощта. Имаше и пациенти със спешни случаи, но повечето бяха частни гости.

— Виждали ли сте някои от тези гости?

Агнес се изчерви:

— Как така, сър, мислите ли, че си вра носа в чужди работи?

Лангтън се усмихна и се приведе към нея.

— Съвсем не, но много би ни помогнало да знаем навиците на доктора, а може би вие все пак сте зървали някои от гостите му — напълно случайно, разбира се…

Агнес сръбна отново от чая и се загледа в масата пред себе си.

— Трябва да ви призная, че съм ги виждала тези гости, сър. Странни птици, бих казала аз. Мъже с цилиндри и скъпи фракове, сякаш идват направо от операта, изкопчии от Свода, още покрити с кал и прах, жени в прелестни рокли, като че излезли от някоя парижка витрина. Всякакви идваха при доктора. Но веднъж слезеха ли в мазето, вече не можех да чуя за какво са дошли.