Доктор Стъклен [bg]

Вратичката на долапа се отвори и откри четвъртит апарат от месинг, стомана и бакелит. Малка кутия, цилиндър с плътно намотана медна жица, тънка вертикална тръба, всичко монтирано върху дървена основа. Цялата машина можеше да се побере в лекарска чанта. Когато Лангтън се опита да я повдигне обаче, тя се оказа доста по-тежка, отколкото изглеждаше на пръв поглед. От нея се носеше познат мирис на изгоряла прах, както и друг, сладникав цветен аромат, подобен на крем за лице.

Лангтън коленичи. Машината тихо жужеше, сякаш през нея и в момента течеше електричество. От цилиндъра излизаха други жици и завършваха в две малки квадратни медни пластинки, покрити със зеленикав окис. Към тях бяха полепнали остатъци от кожа и човешки косми.

— Макбрайд! — викна инспекторът от вратата. — Към мазето.

Макбрайд вдигна очи от тежкия журнал, воден от мисис Дън.

— Сър?

Лангтън изчака, докато двамата не слязоха по стълбите, започващи от задния вход.

— Агнес каза, че среднощните гости на Редфърс слизали в мазето. Трябва да разберем защо.

Под ярката електрическа светлина вратата на мазето изглеждаше достатъчно здрава да защити банков трезор. Плътни железни ленти опасваха масивното дърво. Резета с диаметър на едра монета. Всичко беше боядисано в бяло, дори масивната ключалка.

— Можем да поискаме ключ от прислужницата — предложи Макбрайд.

Лангтън поклати отрицателно глава. Съмняваше се Агнес някога да е влизала в заключеното помещение или изобщо да знае къде е ключът за него. Остави сержанта и изтича обратно до кабинета на доктора. В най-горното ляво чекмедже на бюрото лежаха връзки с железни ключове. Лангтън грабна най-голямата и се втурна обратно в мазето. Пъхаше ключ след ключ в ключалката и със звън хвърляше вече изпробваните на пода.