Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Стимпанк » Доктор Стъклен [bg]
Доктор Стъклен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Доктор Стъклен [bg]

Электронная книга - «Доктор Стъклен [bg]». Краткое содержание книги:

В епоха на цепелини и жироплани, атомни открития и карети без коне Трансатлантическият свод е индустриалното чудо на деветнадесети век. Монументален подвиг на инженерните науки, стоманеният окачен мост, поддържан от повече от хиляда кули, се простира през Атлантика — от Ливърпул до далечното пристанище на Ню Йорк. Но в сенките на масивните му подпори, при доковете на река Мърси, лежи труп без лице… Инспектор Матю Лангтън все още скърби, спомняйки си за починалата си съпруга — Сара. Измъчван от кошмари и отнемащи дъха пристъпи на отчаяние и ужас, той се насилва да се концентрира върху разследването на безликия труп. Жертвата носи униформата на Компанията на Трансатлантическия свод, но има татуировки на бур. Дали не става дума за бурски заговор за покушение над кралица Виктория при предстоящото откриване на моста? Но когато истината започва да излиза наяве, тя се оказва доста по-странна от предполагаемия държавен преврат. При появата на още жертви — всички със странни симетрични белези от изгаряне на тила — Лангтън прави връзка между мъртвеца под моста и смразяващите слухове за дèлваджиите — крадци на души, върлуващи след падането на нощта. Най-плашещ от всичко е митичният и неуловим доʞтор Стъклен, който не само може да се окаже човекът, стоящ зад незаконната търговия с души… Но също така може би е свързан с това, което е сполетяло обичната съпруга на самия инспектор на смъртното ѝ ложе… Томас Бренън живее на крайбрежието, северно от Ливърпул. Работата му като диспечер в спешна медицинска помощ го вдъхновява да пише в различни жанрове на художествената литература — фентъзи и криминални романи. Има слабост към викторианските мъгли и сенки, ранната наука и алтернативните светове.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 138
Перейти на страницу:

— А… — Лангтън потри с пръсти собствения си врат точно зад ушите.

— Да, видях ги — Фрай стрелна с поглед Макбрайд и продължи: — Същите са като при безликия ни приятел. Доколкото разбирам, мъртвецът тук е част от същия случай?

Лангтън не отговори. След убийството на Редфърс и нападението над мисис Гриздейл по всичко личеше, че двете отделни нишки — Кеплер и Сара, са на път да се слеят. Каква връзка изобщо можеше да съществува между мъртвеца от доковете и Сара? На пръв поглед никаква.

Лангтън се обърна отново към Фрай:

— Имам още един труп за теб.

— Не говориш сериозно.

— Боя се, че е напълно сериозно. В Евертън, на Хамлет Стрийт.

За миг на Лангтън се стори, че сержант Макбрайд трепна от изненада.

— И онзи ли е свързан с този? — попита Фрай. — Пак същият случай?

— Може би. Връзката е смътна.

Фрай започна да прибира инструментите си в чантата и махна на помощниците си да отнесат тялото.

— Не знам по чии следи си, Лангтън, но се надявам да го хванеш скоро.

— Аз също. Може ли да ми докладваш резултатите от аутопсията възможно най-бързо?

Фрай погледна часовника си и въздъхна.

— „Сватбата на Фигаро“ пропада.

Патологът си тръгна, помощниците му качиха Редфърс на носилка, а инспекторът се замисли за всички онези нощи, когато самият той беше работил до късно. Всички пропуснати покани за гости, всички онези вечери, когато трябваше да си е у дома при Сара. Само ако можеше да върне времето назад!

— Обадих се у вас, сър — каза Макбрайд. — Елси беше така добра да ми съобщи адреса на доктор Редфърс. Когато пристигнах тук, в първия момент реших…

— Че са убили и мен?

Макбрайд кимна.

Тогава Лангтън си даде сметка до какви мащаби се беше развил случаят. И той, и Макбрайд вече мислеха за общ смътен враг, за някакви „те“ — аморфни фигури, чиято неопределеност само увеличаваше силата им. Доʞтор Стъклен? Човек, несъмнено свързан с дѐлваджиите, по тази причина вероятно свързан и със Сара, макар че инспекторът все още не можеше да прозре връзката му със Свода или с Кеплер.

Повика Макбрайд в гостната и затвори вратата зад гърба им.

— Имаме проблем.

— Да, сър?

— Някой знае предварително всеки наш ход — каза Лангтън — и действа едновременно с нас. Огнярят Олсен умира часове след като разбрахме за него. Аз си уговорих среща с Редфърс и ето — той също умира.

— А тая работа на Хамлет Стрийт, сър? Част от същия случай ли е?

— Така изглежда — Лангтън закрачи напред-назад из гостната. — Срещу когото и да сме изправени, той определено разполага със стабилна мрежа от информатори. Така трябва да е, освен ако някой случайно не е дочул хвалбите на Пъркинс в кръчмата.

— Как така, сър? Значи става дума за някакъв заговор, така ли?

— Навярно.

А кое би представлявало най-силен интерес у евентуални заговорници?

— Сводът.

— Сър?

— Още от самото начало знаехме, сержант, че в дъното на тази история стои Сводът. Кеплер или е бил част от обща конспирация срещу Свода, или самостоятелно се е борел срещу строежа. Всяка от тези две причини би обяснила убийството му.

Макбрайд скръсти ръце.

— Не знам, сър. Таен заговор, конспиратори в черни наметала кръстосват града като някакви си фенианци3 или анархисти… Малко пресилено ми се струва. А и как се вписват в тази теория вашият доктор Редфърс и убитият на Хамлет Стрийт?

Лангтън се спря.

— Не знам. Още не знам. Но ако някой следи всяка наша стъпка и заличава възможни свидетели, то този някой би се заинтересувал от още един наш познайник. От професор Колдуел Чивърс.

Борейки се с нарастващата паника и с чувството, че времето изтича безвъзвратно, Лангтън пристигна в Лечебницата някъде към полунощ. Двамата с Макбрайд завариха професор Колдуел Чивърс в голяма операционна на третия етаж. Една прозяваща се сестра ги насочи към ложата за наблюдение, издадена над самата операционна зала. Там амфитеатрално подредени дървени седалки — не по-различни от местата за зрители в операта — бяха подредени в полукръг около конусовидния оберлихт, надвиснал точно над операционната маса.

При звука на отварящата се врата единственият човек в ложата се обърна.

— Инспекторе. Сержант. Каква изненада.

Лангтън остави Макбрайд до вратата, а той се присъедини към сестра Райт пред стъклото, отделящо ложата от залата. Може би на три метра под тях фигури в зелени и бели престилки бяха наобиколили поставен по корем пациент. Движенията на хирурзите и сестрите бяха бавни и премерени, подобни на движенията на мимовете в някое нямо представление. Електрическа светлина обливаше залата и блестеше, отразена от стоманените инструменти, от цилиндрите с кислород, от белите, тук-таме обагрени в червено ръбове на оголените кости. Лангтън отвърна поглед.

вернуться

3

Фенианци — членове на създадената през 1858 г. ирландска група „Фенианско братство“, чиято цел е постигането на независимостта на Ирландия с военни средства. — Б.пр.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 138
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)