И след това… [bg]

БЪГС И АЗ

ТЕ ЧАКАМЕ ТАЗИ СЪБОТА

Натан дълго се взира в снимката и за пореден път бе развълнуван от хубавото лице на своята дъщеря: дългите разрошени коси, закачливите очи — същите като на Малори, малките, леко раздалечени зъбки, които правеха усмивката й така привлекателна.

Без да разбира докрай защо, той се почувства много щастлив, и в същото време — много нещастен.

Изгуби страшно много време, докато отвори последното писмо, което всъщност бе приложение с кратка филмова поредица във формат MPEG. Той добре познаваше тази технология: с помощта на цифрова камера днес бе възможно да се заснеме кратко видеофилмче, което да бъде прехвърлено в твърдия диск на компютъра и оттам — изпратено където и да е по електронната поща.

Натан провери адреса на изпращача. Идваше от служебната кутия за писма на Гудрич. Изчака, докато филмчето се зареди изцяло, след това го пусна на своя екран. Образът бе сравнително добър, но страдаше от многобройни сривове.

Погледна датата, изписана с електронни цифри в долната част на екрана: записът бе направен едва преди три месеца.

Първото действие бе заснето от прозореца на движеща се кола. Според пътните табелки то се развиваше в Тексас. В Хюстън, по-точно. Виждаше се как колата напуска историческия център, за да поеме по градската магистрала до първия околовръстен път. Натан бе ходил само веднъж в тексаската столица, но бе запазил от нея твърде неприятни спомени. В паметта му изникваше един град, разпрострял се на огромно пространство, гангренясал от задръствания и смазан от горещина и замърсяване. Между другото, бе чувал, че някои кантори имали проблем да наемат адвокати за този град поради не особено ласкавия му образ и поради наложилото се впечатление, че в него се отнасят с пълно равнодушие към околната среда и качеството на живота.

Понесена от тежките потоци на напрегнатото движение, колата пое през някакъв краен квартал, където цените на жилищата едва ли бяха особено високи. Камерата премина мимоходом през поредица от индустриални складове и не след дълго пътуването свърши на паркинга пред някаква отвратителна сграда с мръсни открити тухли.

Нима Гудрич бе заснел този филм? Във всеки случай авторът му с такова старание бе проследил пътните табели, че за зрителя изобщо не бе трудно да отиде точно на това място.

Следващата картина представляваше вътрешността на малък апартамент.