Любов на колела [bg]

— Харесва ти как звучи собственото ти име? О, Франк, това е доста егоцентрично, дори за теб.

— Не. — Той поклати глава върху възглавницата. Действието наелектризира гъстата му коса и тя щръкна. Това, в съчетание с нежното му изражение, придаде на лицето му почти момчешки вид. Добре де, не момчешки, но може би малко по-… достъпен. — Харесва ми как звучи моето име, когато ти го произнасяш.

Беки преглътна и примигна към него, разтреперана. Приглади косата му обратно на мястото й — о, Господи, тя беше толкова чудесна и копринено мека, че младата жена осъзна: можеше да прекарва пръсти през нея в продължение на дни и никога нямаше да й омръзне това усещане.

Недей да таиш големи надежди, момиче! Това е илюзия!

Разбира се, беше по-лесно да го каже, отколкото да го направи.

Внезапно почувства сърцето си като петдесеткилограмова тежест, която пулсираше в гърдите й.

— Не ти ли харесва, когато те наричам Шефе? — попита тя, затаила дъх, макар да знаеше, че този разговор съвсем не е наложителен точно сега, когато той бе в това състояние. Но може би именно настоящото му състояние беше единственият начин някога да научи истината от него.

Франк винаги бе толкова предпазлив в нейно присъствие…

— Хм-мм. — Той затвори очи и хвана ръката й, която галеше косата му, преплете дебелите си пръсти с нейните. Придърпа дланта й надолу към гърдите си и я притисна силно над биещото си сърце. — Трябва винаги да ме наричаш Франк.

Трепетът в дланта й, притисната така топло и здраво между мазолестата му длан и твърдите му гърди, запълзя нагоре по ръката й и се разпростря в гърдите й, докато зърната й станаха като камъчета.

— Не знам. — Тя преглътна и се опита да не обръща внимание на бурята от странни усещания, връхлетяла нервните й окончания. — Смяташ ли да престанеш да ме наричаш Ребека и да започнеш да ми казваш Беки?

Освен баща й, Франк беше единствения, който я наричаше Ребека, и това я караше да се чувства като дете, очакващо порицание. Първоначално вярваше, че той го прави, за да подчертае разликата в тяхната възраст, защото, добре де, трябваше да признае… още от самото начало изпитваше към него преклонение, като пред герой. Но по-късно осъзна, че той я нарича Ребека, защото не искаше да насърчава някакви близки отношения между тях. Наричаше я Ребека, защото бе неин шеф и тя не бе нищо повече от досадната жена, чието присъствие бе принуден да търпи, тъй като по някаква случайност им предостави прикритие…

Или не? От неговите действия в момента вече не беше толкова сигурна в това.

— Какво му е лошото на Ребека? — поиска да узнае той, като в същото време триеше с грубия си палец опакото на ръката й, докато на младата жена не й се стори, че ще полудее. По начина, по който тялото й реагираше, човек би си помислил, че гали нещо далеч по-интимно. — Отива ти.