Любов на колела [bg]

— Ммм — ухили се той, големите му зъби блеснаха бели като превръзката на челото му, — може би. — Бавно протегна ръка, уви длан около врата й и полека започна да я дърпа надолу.

Ако беше жена, склонна към припадъци, точно в този момент и точно тук би изпаднала в несвяст, но тя не беше такъв тип момиче. И слава Богу, защото иначе щеше да пропусне усещането за горещия му дъх, погалил безчувствените й устни.

— Франк — прошепна името му, сърцето й заплашваше да изскочи от гърдите й.

Той простена, звук на опияняваща страст и мрачен копнеж, и тогава я целуна.

Франк Найт я целуна.

Нея. Ребека Райхарт, трън в очите му, отявленото проклятие на неговото съществуване. Пълните му мъжки устни бяха топли и изненадващо меки, докато докосваха нейните.

Младата жена мигновено попадна в буря от емоции, когато наклони главата й, леко натискайки с палец челюстта й и нежно облиза устните й. Да отвори уста не беше съзнателно решение, просто стана автоматично. Когато езикът му проникна вътре, тя се разтопи върху гърдите му. Дори и това не се случи доброволно, тъй като коленете й се огънаха като мокри спагети.

О, най-накрая разбра какво означава да бъдеш пометен от буря. Но това, което не можеше да разбере, бе дали Франк е бурята, или подслон от нея. Знаеше само, че иска това да продължи вечно. Завладяващото предизвикателство на езика му в устата й, неговата миризма, толкова топла и мъжка, усещането за широките му гърди, притиснати до чувствителната тежест на нейните, дълбоките звуци на копнеж и триумф, идващи от дълбините на гърлото му и чувствените стонове на желание, неотстъпващо на нейното собствено.

Това е грешно! Това е толкова погрешно!

Тя познаваше този глас. Това беше гласът на здравия разум, който от време на време крещеше зловещо в нея, но предпочете да не му обръща внимание, защото от това, което правеха, се чувстваше толкова, толкова добре.

Точно си мислеше, че може би трябва да се качи върху него и да прати по дяволите факта, че да прави див, удовлетворяващ секс в средата на лазарета е неправилно, както и моралните задръжки, че ще се възползва от човек, който в момента не бе на себе си, когато звукът от покашляне я изтръгна от унеса й и тя отскочи като тийнейджър, хванат да се прегръща в парка.

Вдигна ръка към треперещите си устни и опита да успокои грохота на сърцето си, а после погледна към Ейнджъл, застанал на прага на помещението.

Смущение или презрение.

Очакваше да види някоя от тези емоции, изписана върху красивото му лице… но съжалението, което прочете там, я свари неподготвена.

— Аз…

Той вдигна ръка, за да спре обяснението или извинението, което се готвеше да изрече.

— Недей, Беки!

Тя преглътна и сведе очи, смутена и засрамена. И не защото бе целунала Франк, ни най-малко — искаше да направи това от цяла вечност и, о, човече, фантазиите й изобщо не можеха да се сравнят с реалността. По-скоро бе ужасена, че допусна това да се случи в момент, когато Франк нямаше никаква представа, какво, по дяволите, върши.