![Роналд Рейгън. В името на свободата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/1/ronald-rejgn-v-imeto-na-svobodata-bg-download.jpg)
Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]
- Автор: Уайсбърг Джейкъб
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2907-2
- Переводчик: Любомир Мартинов
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]». Краткое содержание книги:
Бюджетът е по-сериозно предизвикателство. Стокман е пестелив с истината както вътре в Белия дом, за да успокои Рейгън, така и навън, за да не изложи на опасност данъчната реформа. Сега планът вече е закон и Стокман казва на президента, че вместо клонящ към нула дефицит през 1984 г. той ще се увеличи от 60 милиарда през 1982 г. до 112 милиарда през 1986 г. И тези числа ще се запазят само в малко вероятния случай, в който всички бюджетни съкращения бъдат извършени. Стокман настоява, че нещо трябва да отпадне, но Рейгън не избира нищо. Не желае да преразгледа увеличението на разходите за отбрана. Не е склонен да обмисли намаляване на разходите в социалното осигуряване. Не иска да забави данъчните съкращения. Единственото предложение на Рейгън е бюджетният му директор да намери повече спестявания, като се намалят пилеенето на пари, измамите и злоупотребите.
Стокман най-сетне успява да задържи вниманието на президента след публикуването в сп. „Атлантик Мънтли“ на статия от 50 страници, озаглавена „Образованието на Дейвид Стокман“. В нея журналистът Уилям Грейдър записва с диктофон как бюджетният директор разказва за фискалния план по време на честите им закуски заедно. Стокман нарича политиката, залегнала зад този план, „икономика на процеждането“ и признава, че сметките ще излязат само при оптимистичен сценарий, в който има нарастване на БВП с 5 процента на годишна основа. Вашингтон иска главата на Стокман, защото е говорил така открито с журналист. „Ако е вярно, Дейвид е фурнаджийска лопата – пише Рейгън в дневника си, – но в действителност той е бил измамен от човек, когото винаги е мислел за добър приятел.“ В типичния си стил президентът се среща с него на обяд и му прощава.
До края на първата му година на поста посланието на Стокман, че нещо трябва да се направи, започва да си проправя път в мъглата на Рейгън. „Ние, които щяхме да балансираме бюджета, сме изправени пред най-големите дефицити в историята“, отбелязва Рейгън в дневника си на 8 декември. За втория си бюджет той се съгласява да предложи „повишаване на приходите“ с 37,5 милиарда долара, но дава неясни обяснения как смята да изпълни това. „Да се нарече това данъчно увеличение според мен е неправилно“, казва той, слагайки подписа си през 1982 г. под най-голямото увеличаване на данъците в историята. „То е корекция в миналогодишното данъчно съкращение.“ Приемането на финансови и политически действителности, без да ги признава, става белег на президентството на Рейгън. В момент, когато се задълбочава дефицитът, той се съгласява на още повече увеличения на данъците: повишаване с пет цента на налога върху галон гориво, последвано от увеличаване на социалните осигуровки по препоръка на двупартийната комисия „Грийнспан“. През 1984 г. той се съгласява на още 18 милиарда данъчни увеличения за телефонните услуги, твърдия алкохол и тютюна. Още данъци нарастват по силата на закони, които Рейгън обнародва през 1985, 1986, 1987 и 1988 г.
Втората година на Рейгън започва с най-радикалното му предложение за преправяне на либералната държава. В обръщението си „За състоянието на съюза“ през януари 1982 г. Рейгън лансира нещо, наречено „Новият федерализъм“ – предложение да се делегира на щатите отговорността за социалните помощи и купоните за храна в замяна на това федералното правителство да поеме пълна отговорност за споделените разходи за „Медикейд“. Както подсказва грандиозната формулировка, планът е замислен да влезе в учебниците по история и да развали „Великото общество“. Въпреки това „Новият федерализъм“ привлича незначителна подкрепа сред губернаторите и сред членовете на Конгреса от двете партии и скоро идеята залязва.
Оттам годината тръгва на зле, тъй като започналата през втората половина на 1981 г. рецесия вече дава ефект. Председателят на Федералния резерв Пол Волкър, държащ на принципите си едър мъж, любител на пурите, не предлага мерки за облекчаване на финансовото положение. Той е склонен да държи лихвените проценти високи, колкото време е необходимо, за да бъде пречупен гръбнакът на инфлацията. Новинарските емисии са пълни с новини за банкови фалити и случаи на налагане на възбрана върху земеделски имоти. Равнището на детската бедност се увеличава от 16 на 20 процента. Избухва епидемия на хора, останали без дом; хранителните банки и безплатните трапезарии отчитат рекордна работа. В момент, когато рецесията се задълбочава и прогнозите за дефицит се влошават, промишленият индекс „Дау Джоунс“ се понижава с над 20 процента, до по-малко от 800 пункта през август 1982 г.
С нарастването на безработицата рейтингът на одобрение на Рейгън спада с всеки изминал месец от пика си от 68 на сто през май 1981 г. до 35 процента през януари 1983 г. За да се справи с бързо разрастващия се дефицит, той предлага нова серия от съкращения в „Медикейд“, купоните за храна и социалните помощи. Те са както напълно неадекватни с оглед на бюджетния проблем, който самият той предизвиква, така и жестоки в контекста на рецесията. Тъй като членовете на партията му гледат как да отърват собствените си политически кожи, Рейгън получава едва една четвърт от съкращенията, които иска. В месеците преди междинните избори през 1982 г. безработицата достига пик от 10,8 процента. Републиканците успяват да запазят контрола си върху Сената, но демократите добавят 27 места към мнозинството си в Камарата на представителите.