![Роналд Рейгън. В името на свободата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/1/ronald-rejgn-v-imeto-na-svobodata-bg-download.jpg)
Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]
- Автор: Уайсбърг Джейкъб
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2907-2
- Переводчик: Любомир Мартинов
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]». Краткое содержание книги:
Един от начините за справяне с дефицита е прилагането на методите на т.нар. икономика на предлагането. Икономическият кръг на Рейгън включва хора като Артър Лафър, който вярва, че намаляването на данъците ще предизвика такъв икономически растеж, че мярката на практика ще се самоизплати. По време на кампанията за първичните избори Джордж Буш нарича с насмешка „вуду икономическа политика“ желанието на Рейгън за понижаване на данъците, опиращо се на постулатите на икономиката на предлагането. Но Рейгън само донякъде се придържа към възгледите на поддръжниците на тази икономическа теория. Изхождайки от личния си опит в Холивуд, той смята, че е логично хората да работят по-усърдно, ако правителството им удържа по-малко от доходите. Но нито той, нито Стокман търсят начин да избегнат бюджетни съкращения. Те искат да съкратят бюджета.
Някои смятат, че дефицитите на Рейгън са преднамерени. Сенатор Даниъл Патрик Мойнихан от Ню Йорк, който е бил ментор на Стокман в „Харвард“, твърди, че Рейгън опитва да „умори от глад звяра“, използвайки дефицити, за да наложи съкращения във вътрешните разходи. Рейгън казва в обръщение от Овалния кабинет през 1981 г., че „можем да се караме на децата си, докато останем без глас и без дъх. А можем и да се справим с тяхното разточителство просто като им намалим джобните“. Но Стокман винаги е отричал дефицитите да са цинична стратегия за налагане на бюджетни съкращения. Той вярва, че Рейгън просто не желае да признае съществуването на компромиси.
Директорът на Службата за управление и бюджет се чувства все по-възпрепятстван, тъй като всяка негова стъпка е гледана под лупа. Целта на Рейгън е да свие правителството до размер, който е по-малък от този преди 60-те. „Пресата си умира да ме нарочи, че опитвам да отменя Новия курс – пише той в дневника си. – Аз им напомням, че съм гласувал за Ф.Д.Р. 4 пъти. Опитвам да отменя „Великото общество“. Войната срещу бедността на Л. Б. Дж. е нещото, което доведе до сегашната бъркотия.“ При все това Рейгън отменя през първата година планирани съкращения не само в програмата за социално осигуряване, но също така в „Медикеър“ и „Медикейд“, които са програми на „Великото общество“ на Джонсън. След това той превръща тези съкращения в безсрочни обещания.
Тъй като тези социални плащания консумират около 60 процента от общите федерални разходи, единственото друго място, където може да се търсят икономии, е във военните разходи. Но министърът на отбраната Каспър Уайнбъргър го познава добре от времето, когато работи за него в Сакраменто, и разбира как функционира федералният бюджет, тъй като по времето на Никсън заема директорския пост в Службата за управление и бюджет. Уайнбъргър подлъгва президента да подкрепи 7-процентно увеличение на разходите за отбрана, изхождайки не от бюджета на Картър за 1980 г. в размер на 142 милиарда долара, а на изготвена от Конгреса прогноза, която включва близо 50-процентно увеличение до 222 милиарда долара. Това е голяма аритметична грешка в негова полза, но Уайнбъргър отказва да се откаже и от частица от тази сума. Възползвайки се от нежеланието на Рейгън да влиза в конфликти, той отказва да направи компромис със Стокман.
В края на краищата Стокман решава, че ще се справи с прекомерните разходи с т.нар. от него магическа звездичка (*), с която се отбелязва, че впоследствие ще бъдат обявени конкретни мерки за икономии. Това е евфемизъм за капитулация пред дефицитите. Въпреки че предлага значителни съкращения в редица програми, включително купоните за храна, бюджетът на Рейгън за 1982 г. предлага като цяло увеличаване на федералните разходи с 11,2 процента. И президентът, и опонентите му имат интерес от това да представят вътрешните бюджетни съкращения като много по-големи, отколкото са в действителност. Демократите конгресмени, които искат да критикуват Рейгън заради безжалостните му атаки срещу бедните, допринасят за това президентът да остане с убеждението, че действително извършва „най-големия опит за спестявания в историята на страната“.
На 30 март Рейгън тъкмо е приключил да хвали икономическия си план в реч по време на обяд със сдружението на дърводелците към Американската федерация на труда и Конгреса на индустриалните организации в хотел „Хилтън“ във Вашингтон. Докато влиза в лимузината си, е открита стрелба с огнестрелно оръжие. Чак след като го вкарват в колата и потеглят, агентите на Сикрет Сървис осъзнават, че той е прострелян. Улучен е в гърдите от рикоширал от вратата куршум. Отвеждат го в Университетската болница „Джордж Вашингтон“. Въпреки силната болка и трудното дишане Рейгън настоява да премине на собствен ход през главния вход на спешното отделение. Вътре колабира на пода.