Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]

Но разказвачеството за Рейгън е повече от обикновено писане, то е начин да се слее с публичната си реторика. Често Рейгън раздава в буквален и преносен смисъл ордени на герои в борбата с престъп-ността и други добри самаряни. В дневника си президентът си води записки за драматични събития, сякаш пише рекламни анонси за предаването „Театър Дженерал Електрик“: „Двамата пилоти са герои, защото са приземили успешно самолета, спасявайки живота на пътниците, въпреки че на самите тях им е парело под краката“, „Осемнайсетгодишен се е спуснал по тръба в резервоар, за да опита да спаси двама парамедици, припаднали от отровни изпарения. Наложи се да дам медал на родителите му – той е загинал при опита си да им помогне“. Президентът не може да устои на изкушението да играе deus ex machina. Малко преди Коледа през 1982 г. той прочита във вестника статия за безработен мъж, който се прибирал към дома си след интервю за работа, когато видял слепец да пада между два влака в метрото. „Младият г-н Андрюс без колебание е скочил на релсите и го е спасил – пише Рейгън. – Обадих му се по телефона. По гласа го познах, че е чернокож. Попитах го дали си е намерил работа... Обадих се в компанията – операторът каза, че и мениджърът, и майка му са на телефона. Попитах дали са прочели статията. Бяха я прочели. Андрюс има работа.“

В първата си реч „За състоянието на съюза“ Рейгън изправя залата на крака, когато посочва мъж, седящ до Нанси на балкона в голямата зала в Конгреса. Това е Лени Скътник, печатар в службата по бюджета към Конгреса, който седмица по-рано се е хвърлил в река Потомак, за да спаси един от малцината оцелели при самолетна катастрофа. „Само преди две седмици, в тази ужасна трагедия в Потомак, видяхме отново еманация на духа на американския героизъм – героизма на отдадените на каузата спасители, спасили жертви на катастрофата от ледените води“, казва Рейгън. „Видяхме и героизма на един от нашите млади правителствени служители, Лени Скътник, който, когато видял жена да изпуска спуснатото ѝ от хеликоптер въже, се е гмурнал във водата и я е издърпал на безопасно място.“ От този момент отдаването на почит към герои, присъстващи на голямото годишно президентско обръщение, се превръща в отличителен белег на речите „За състоянието на съюза“, но никой следващ президент не влага така цялото си сърце и душа в техните истории, както Рейгън.