![Турнирът [calibre 1.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/4/9/2/6/turnirt-calibre-1-47-0-download.jpg)
Турнирът [calibre 1.47.0]
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: французский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Турнирът [calibre 1.47.0]». Краткое содержание книги:
vi тогава тя достигна до върха и когато отметна две... «·
глава, видях лицето й и веднага се дръпнах. Беси, това беше царицата! Жената на султана! Съвкупяваше се с най-прославения борец в царството!
- Мили Боже...
- Не е нужно да обяснявам, че бързо се ометох и се върнах тук. Ох, Беси, не мога да ти опиша колко вълшебно беше всичко. Вълшебно, превъзходно, възхитително и порочно. Толкова съм развълнувана, че ме взе със себе си! Зубайда каза, че принцът щял да прави още подобни сбирки по време на турнира. С нетърпение чакам да отида отново! Кой знае, може пък да привлека вниманието и на самия принц Селим.
Елси се хвърли на леглото си и въздъхна доволно.
Не знаех какво да кажа.
- Елси. не си ли уплашена от убийството на кардинала? - попитах накрая. - Не мислиш ли, че е неразумно да излизаш и да отиваш в двореца след полунощ?
- Може и да не го разбираш сега, Беси, но повярвай, удоволствието, което изпитах, си заслужаваше излизането.
Турнирът започва 1
Прекрасен Ден см&Ни мрачната нощ. След обилната закуо<а поднесена в стаите ни от Пиетро, сина на главния готвач, нашата малка група се събра във вестибюла.
- Тегленето На Жребия за турнира ще започне след
час - каза Учителят ми _ Джайлс, какви са плановете ти дотогава? 1
Просто да Не се напрягам. ако случайно ми се пад-НеДОяИГРая на първата среща.
сн°- Елси, ще те помоля да останеш с господин джайлс и да му помагаш, ако има нужда от нещо. 1
ИР1ГЯМР tjoi
^ият човек да е във върхова форма, когато му дойде ред да играе колкото до теб, Бес, можеш да дойдеш с мен
— Къде огиваме?
тиваЧе да продължим разследването и като на- , чало ще проследим стъпките на кардинал Фарнезе снощи. Коег~
означава, че първо ще посетим него- j вия домакиц> папския посланик в двора на султана, j кардинал Кардоза
Посодстцото на кардинал Кардоза не беше далеч от
покоите ни т - -
I ои бе един от малцината посланици, на
които им бе „
с дадена привилегията да живеят зад стените на ДВ0|}еца^ и заедно с екипа си бе настанен в отделна постРойКа
която бях видяла предишната вечер
на просторната поляна на Четвъртия двор. Бялата двуетажна мраморна къща бе една от най-старите сгради на територията на двореца и гледаше към Мраморно море на юг. Намираше се и много близо до плиткия басейн, в който бе открито тялото на кардинал Фарнезе.
Докато вървяхме към посолството с Латиф. господин Аскам се отдели от мен и взе да се взира в тревата. После, вместо да тръгне направо към главния вход на постройката, я обиколи, като през цялото време се взираше внимателно в земята.
Едва след като завърши огледа си позволи на Латиф да ни отведе до входа. Евнухът почука енергично по украсената врата.
Отвори прислужникът на кардинал Кардоза.
- Латиф, добро утро. - Гласът му бе безизразен, също като лицето му. Отблизо се оказа по-висок и видях, че кожата му е тъмна, като на сицилиец или сар-динец. Очите му бяха мъртвешки.
- Синон - каза Латиф. - Водя следовател на султана при кардинал Кардоза.
Синон ни погледна равнодушно, после отвори широко вратата и се дръпна настрани.
- Заповядайте.
Поведе ни навътре. Влязохме в прекрасно украсен атриум с голямо дъбово писалище, няколко кресла и много католически символи по стените - разпятия, потири и свещници, всичките от злато.
Отляво видях малък параклис с редици пейки и олтар. До входа на параклиса беше стълбището, водещо към горния етаж. Отдясно имаше две отделени със завеси сепарета и прозорци, гледащи към морето - те също бяха с дебели кадифени завеси. Цялото място излъчваше представа за църковно богатство от онзи вид, който баща ми ненавиждаше. Един свещеник ни кимна, когато излезе от сепарето си, и изчезна в параклиса да се моли.
Повиканият от Синон кардинал Кардоза се появи на стълбището.
- Здравей, Латиф. Питах се дали султанът няма да прати тази сутрин някого при мен.
- Кардинал Кардоза, това е господин Роджър Аскам от Кеймбридж - каза Латиф. - По заповед на султана той разследва смъртта на кардинал Фарнезе.
- Английски следовател? — Кардоза повдигна вежди. - Ама че интригуващо. - Погледът му се спря върху мен. - Кажете ми, всички ли англичани водят деца със себе си, когато разследват ужасни престъпления?
- Това е ученичката ми Елизабет - спокойно отвърна господин Аскам. - Когато я взех с мен в Константинопол, не очаквах, че ще бъда натоварен със задача да издирвам убиец. Тя е моя подопечна и като такава трябва да ме съпровожда навсякъде. Надявам се да нямате нищо против.