Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Лицето й светна.

— Подарък?

— И така можеш да го наречеш. Затвори вратата.

Аря погледна към коридора с плаха възбуда.

— Нимерия, тук. Пази.

Остави вълчицата да я предупреди, ако дойдат натрапници, и притвори вратата. През това време Джон свали парцалите, с които го беше увил, и й го подаде.

Очите на Аря се ококориха. Тъмни очи, като неговите.

— Меч? — ахна тя възхитена.

Ножницата беше от мека сива кожа, гъвкава като грях. Джон бавно извади оръжието, за да може да се види синкавият блясък на стоманата.

— Това не е играчка — предупреди я той. — Внимавай да не се порежеш. Острието е толкова остро, че можеш да се бръснеш с него.

— Момичетата не се бръснат — каза Аря.

— А би трябвало. Виждала ли си краката на септата?

Тя се изкикоти.

— Толкова е тънък…

— Като теб — каза й Джон. — Накарах Микен да го направи специално. Наемниците из Пентос, Мир и другите свободни градове използват такива. С него не можеш да отсечеш човешка глава, но ако си достатъчно бърза, можеш да направиш тялото му на решето.

— Аз съм бърза.

— Трябва всеки ден да се упражняваш. — Той й подаде меча, показа й как се държи и отстъпи. — Как го усещаш на тегло? Балансът добър ли е?

— Така мисля — отвърна Аря.

— Първи урок — каза й той. — Боцкай с острия край.

Аря замахна леко и го перна по ръката с тъпата страна. От удара го заболя, но Джон се ухили като идиот.

— Знам кой край да използвам — каза Аря, а на лицето й се изписа колебание. — Само че септа Мордейн ще ми го вземе.

— Не и ако не разбере, че го имаш — каза Джон.