Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

— А кой подкокороса германците да дадат цяла камара пари на Ленин, за да прави революция? — допълни, както се очакваше, баща му с победоносен вид.

— Ха! Първо, това си беше най-обикновена сделка и никой — нито аз, нито германците, нито дори ти! — никой не можеше да предвиди колосалните последствия. — Гласът на Хък застрашително набираше сила. Той едва се сдържаше да не избухне. — Второ, крайната ми цел, както добре знаеш, беше единствено да спра по-бързо Първата световна война. И, трето, благодарение на твоите неовладени емоции, въплътени в постна боя, разредена с вкиснала амброзия, идеите на един от многото редови германски философи, преписвал избирателно Кант, Хегел и кой ли не…

— Този тип на силни духом, напълно неметафизични хора се появява неизменно в историята — отново в просъница взе думата тъпият папагал. — В техни ръце е духовната и материална участ на всяка късна епоха. Те са създали вавилонския, египетския, индийския, китайския и римския империализъм. В такива епохи будизмът, стоицизмът и социализмът са узрели до завършени световни настроения, които за сетен път са съумеяли да завладеят и дълбоко да преобразят гаснещото човечество.

Гаднярът Освалд механично си цитираше барабар с правописните грешки!

— Ами ти защо накара онзи тип Георги Марков да емигрира? — добави ни в клин, ни в ръкав баща му и гордо се изпъчи като достоен съавтор на Шпенглер.

— Какво за Марков?! Аз ли съм виновен за Георги Марков? Това, наистина, е върхът на безобразието! Не стига, че хората вече не могат да ходят спокойно по улицата с чадъри заради теб, ами уби човека, само защото ходил на лов с любимия ти диктатор, а после взе да пише истината за него.