Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
Униженият самец се престори, че му е дошъл акълът в главата и се отказва да изневерява пред очите на съпругите си. Той тръгна на лов с наведена глава. Семейството му го последва. Кавалкадата завършваше с леко стъпващата Ана-Мария, която постепенно изостана.
Тя нямаше търпение да хукне пак към Сиатъл.
Оказа се, че не интуицията, а позакърнелите инстинкти я бяха подвели. След тренировката в пустинята й бяха потребни само пет минути, за да установи, че препъникамъкът не беше в програмата, а в първичните данни. Началните генетични тестове на Хък не отговаряха на контролните, правени всяко тримесечие при постъпването на новата, прясно замразена порция семенна течност!? От гледна точка на статистиката грешката би трябвало да бъде в първия тест, направен няколко месеца преди да започне цялата дандания, когато глупаците още не бяха достатъчно мотивирани. Сега нямаше как да провери, но по-късно щеше да разнищи тази работа.
Лъвицата излезе от програмата. Беше рано да се връща в пустинята. След миг колебание реши да види какво става на Токийската борса. Нищо не ставаше, защото беше затворила. Затова пък на стоковите борси в Англия и Германия животът или по-точно цените на цветните метали кипяха с пълна сила. Трябваха и само две минути да вникне в ситуацията на пазара и Ана-Мария тутакси сключи четири фючърсни сделки за никел и алуминий. След три месеца щеше да спечели поне два милиона — по един за Хък и за нея.
Прехвърли се в Интернет, за да провери как вървят продажбите на филмчета й. За няколко дни се бяха увеличили с почти два процента. Тогава най-сетне се поддаде на импулса и седна пред по-малкия компютър „Сън Ентърпрайс 6000“.
Ана-Мария затвори очи и мислено си представи нубийската тройка. Насочи образите на обзетите от нагона лъвове и лъвици към оперативната памет и въображението й, освободено от оковите на възпитанието, започна да ги анимира в любовна игра. На седемнайсетата минута се наложи да спре, защото дисковата редица щеше да се препълни. Тия мърльовци яко си бяха задръстили твърдите дискове с глупости. Разчисти набързо малко място, затривайки цяла камара временни файлове, и довърши филмчето.
Вече с отворени и пламнали от свян очи го изгледа два пъти. Увлечена в достоверното представяне на сексуалната техника, на места бе допуснала неоправдан натурализъм. Тя цензурира някои детайли най-вече в едрите планове. Винаги се стремеше да подчертава любовта пред секса, дори когато в нейните представи любовната игра бе перверзна. Все пак филмчетата й ги гледаха и деца. Мисълта за подрастващите я подсети, че я чака по-важна работа от печеленето на пари и удоволствията. Ана-Мария прехвърли новото произведение на изкуството на своя адрес в Интернет, премахна всички следи от прекъсването на текущата програма, пусна я отново и потегли към пустинята.
Съвестта й бе някак гузна от въображаемите сексуални преживелици и по пътя се отби за малко у дома. Хък го нямаше и всичко беше постарому. Компютрите си работеха, но електронната поща беше празна. Тя провери за всеки случай и поредната емисия новини на Си Ен Ен. Около Чечня и Френска Полинезия нямаше нищо ново. Ана-Мария суеверно се отказа да поръчва китайска храна за вечеря и отпраши.
И в пустинята нищо не беше се променило по време на нейното отсъствие. Тук животът течеше бавно и величествено като водите на река Ганг. Само дето в този край тя се наричаше Нил. Гладното лъвско семейство продължаваше напразно да търси плячка. Като отплата за безпокойството учтивата Ана-Мария реши да им помогне. Някъде след полунощ тя откри от въздуха стадо антилопи и след като си поигра няколко часа с тях, на зазоряване прегриза гърлото на най-немощната. Според безмилостните закони на природата тя нямаше никакъв шанс дълго да оцелее. Пък и програмата за следващите дни изискваше, ако не успее да намери достоен заместник на мъжкаря, новият й нубийски приятел да бъде сит и задоволен. С една дума: по-мирен.
Ана-Мария се повъртя наоколо, като изчакваше тия причудливи неразумни подобия на гордия й род да открият позакъснялата вечеря по миризмата на прясна кръв.
10. Освалд
Атомите на Хък се скалъпиха криво-ляво в молекули, молекулите — в клетки и така нататък. Удобна, но досадна работа. Добре, че процесът течеше сравнително бързо. Тук, на Земята, траеше точно една секунда и триста петдесет и седем хилядни. Ако случайно някой любопитен тип зяпаше съсредоточено тъкмо в тази точка от пространството, където щеше да се появи, за него Хък щеше да изплува сякаш от мъглата. А за това винаги можеше да се намери някакво що-годе разумно обяснение.