Владетелят на света
- Автор: Беляев Александр Романович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Траянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на света». Краткое содержание книги:
Щирнер постави Елза до себе си и притисна страната си до нейната. Тя прекара ръка по другата му страна. — Гладка ли е? Рудолф Готлиб ме избръсна!
— Готлиб? — запита учудено Елза.
— Да, Готлиб. Той иска да открие бръснаро-фризьорски салон и тренира, като бръсне приятелите си.
Щирнер дрезгаво се разсмя. — Не разбирам, Лудвиг, шегуваш ли се?
— И не е нужно да разбираш. Забрави за Готлиб.
Настъпи пауза.
— Ти толкова си се променил, Лудвиг. Уморен си… — Дребна работа!
— Защо работиш толкова много? Може би имаш неприятности?
— Неприятности ли? Напротив! Всичко върви отлично. Но аз съм уморен… да… Смъртно уморен — тихо проговори той, притваряйки очи. — Да се забравя… Ти си студена към мен, Елза!
Като отвори отново очи, той скръсти ръце и внимателно впери поглед в очите на Елза.
Под този поглед тя внезапно побледня и задиша тежко с полуотворена уста. Сякаш опиянена, тя се хвърли към Щирнер с провлечен стон, обви ръце около шията му и задъхвайки се, заобсипва с целувки очите, челото, страните. Накрая впи устни в устните му до болка, до кръв.
Неочаквано Щирнер я отблъсна.
— Стига! Иди на мястото си! Успокой се!
Елза седна покорно на канапето. Поривът й премина така внезапно, както бе почнал, и остави само умората.
— Не е това, не е това… Проклятие! — мърмореше Щирнер, като крачеше бързо между палмите. — С какво се занимава в последно време, Елза? — попита той, поуспокоил се.
— Мислех за теб… — произнесе вяло тя. Щирнер кимна с глава като доктор, чиито предположение се оправдават.
— А с какво друго се занимава?
— Четох. Намерих в библиотеката старинния роман „Трилби“ и го прочетох. Ти чел ли си го? Свенгали хипнотизира Трилби и тя става играчка в ръцете му. Стана ми мъчно за Трилби. Помислих си колко е ужасно да загубиш волята си, да правиш това, което ти заповядат, да обикнеш този, когото. ти заповядат.
Щирнер се мръщеше.
— И си помислих: колко е хубаво, че ние с теб се обичаме свободно и сме щастливи.
— Ти щастлива ли си?
— Да, аз съм щастлива. — Елза говореше все така вяло. — Свенгали, какъв страшен и силен човек!…
Внезапно Щирнер рязко се разсмя.
— Защо се смееш?
— Нищо, така… Спомних си нещо смешно… Свенгалк е пале. — И като отправи отново към нея съсредоточения си поглед, той каза: — Забрави за Свенгали! И така, какво чете?
— Нищо не съм чела.
— Стори ми се, че разказваше за някакъв роман?
— Не съм чела никакъв роман.
— Свири ли?
— Отдавна не съм.
— Да вървим. Изсвири ми нещо! Отдавна не съм слушал музика…
Те влязоха в залата. Елза седна зад рояла и засвири „Пролет“ от Григ, Тя свиреше и тихо говореше:
— Това ми напомня Мантон. Тихите вечери… Изгряващата от морето луна… Дъхът на туберозите… Колко щастливи бяхме тогава, в първите дни!
— Нима сега не си щастлива?
— Да, но… толкова малко те виждам. Ти стана нервен, преуморен. И си помислих, за какво е това богатство? Много ли е нужно, за да бъдем щастливи? Да заминем там, при лазурните брегове, да живеем сред цветя, да се опиваме от слънцето и любовта.
Внезапно Щирнер отново се разсмя дрезгаво, рязко.
— Да отглеждаме зеленчуци, да имаме стадо кози. Аз — овчар, а ти — прелестна овчарка; Павел и Виргиния… Любима бяла козичка със сребърно звънче на синя панделка. Венци от полски цветя до ручея. Идилия!… Ти все още твърде много мислиш, Елза. Идилия!… Лудвиг Щирнер в ролята на добрия пастир на козето стадо! Хехехе!… Ти може би си права, Елза. С четириногото стадо има по-малко грижи, отколкото с двуногото. Забрави за Мантон, Елза! Трябва да се забрави всичко и да се върви напред, все по-високо, по-високо, там, където са орлите, и още по-високо… да стигнеш облаците, да завладееш свещения огън от небето или… да паднеш в пропастта. Престани! Не свири тази сладникава идилия. Свири нещо по-бурно. Свири пламенните полонези на Шопен, свири Лист, свири така, че клавишите да трещят и кордите да се късат.