Владетелят на света
- Автор: Беляев Александр Романович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Траянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на света». Краткое содержание книги:
— И само това ли? — обади се разочаровано някой.
— Съвсем не е само това. Следващата епидемия даде много повече. Тази епидемия е вървяла в определено направление, обхванала е сравнително тесен сектор и завърши в определено-място. Получи се нещо подобно на лъч, който започва от зданието на банката на Елза Глюк.
Тълпата зашумя.
— Щирнер! Това е, разбира се, той! Нали ви казвах? Името на Щирнер вече неведнъж бе споменавано в комитета.
— Не бързайте с изводите, господа — прекъсна ги Кранц. — Аз също така бях уверен, че нишките ще ме доведат до Щирнер. Но за проверка чаках с нетърпение следващия „сеанс“. И този сеанс беше „военното безумие“. То също проряза града като лъч и се приближи до дома на Готлиб — сега на Елза Глюк. Получи се тъп ъгъл. Но ако съединим върховете, то изходната точка ще се окаже зад дома на Елза Глюк. Тя пада върху съседната сграда. Ето, заповядайте да видите.
И той показа плана, като даваше обяснения.
— Какво се помещава в тази съседна сграда, където попада върхът на ъгъла?
— Ресторант „Ампир“. Ето къде трябва да бъдат насочени нашите издирвания. — И Кранц удари по картата с мазната си длан, като че захлупваше муха.
Доводите на Кранц бяха прости и убедителни. След кратко съвещание комитетът реши да направи пълен обиск в ресторант „Ампир“ и в стаите на хотела, който се помещаваше в същата сграда.
Тутакси цялата полиция беше вдигната на крак по телефона.
Голям отряд войници обгради сградата с плътен кордон. Обискираха изплашените обитатели, преобърнаха нагоре с краката всичко от мазето до покрива, но въпреки цялото старание не намериха нищо подозрително.
Кранц беше смутен, но не се предаваше.
— Цялата тази фантасмагория би могъл да създаде някой от посетителите на ресторанта.
Това също беше невъзможно.
На живеещите в дома забраниха най-строго да говорят пред когото и да било за нощния обиск. Няколко души, които събудиха подозрение, бяха арестувани, а върху посетителите на ресторанта решиха да установят тайно наблюдение.
Все пак вестта се разнесе из града.
Възбудената тълпа нападна ресторанта и се наложи той да бъде затворен.
Кранц пъшкаше и ругаеше, ядосан от неуспеха.
— Е, ние още ще се борим! — казваше Кранц. — Нашият противник, който и да е той, вече знае, че ние сме на вярна следа. Да видим ще се осмели ли да се обади още веднъж! Третата линия ще реши неговата съдба.
VI. НЕСПОЛУЧЛИВОТО ПОКУШЕНИЕ
— Щастие! Радост! Блаженство! Колко е прекрасен животът! Какво наслаждение!
Млад човек с помътен поглед и широка усмивка на лицето прегърна уличния фенер, сякаш той беше негов близък приятел.
— Милият фенер! Щастлив ли си и ти като мене?… — Как ви обичам, скъпа моя! Колко мили и скъпи сте ми всички!
Изнемощял, зле облечен старец бе прегърнал млада жена със скъп костюм. И тя целуваше стареца по обраслата с твърда четина буза и шепнеше в отговор:
— Толкова съм щастлива! Сякаш намерих покойния си баща… Той приличаше на вас… Татко, скъпи татко!…
Недалеч от тях се прегръщаха стари политически врагове: монархист и анархист.
— Стига борба! Животът е толкова прекрасен! Някакъв дрипльо откъсна от съседния булевард цвете и го поднесе на полицая като някакво съкровище.
— Вземи, приятелю мой! От мене!
Дебелият полицай с морав нос нежно целуна скитника и взе цветето.
— Благодаря ти от цялата си душа! Цветята са радостта на живота!… Толкова обичам цветята и песните!…
— Да запеем ли?
— Да запеем.
Те седнаха на тревата и прегърнати запяха сантиментална песничка, като проливаха сълзи от умиление.
— Вземайте, всички вземайте!… — викаше в екзалтиран възторг собственикът на бижутериен магазин, като тъпчеше джобовете на клиентите с пръстени и скъпоценни камъни, бисерни огърлици и златни часовници. — Няма да ги нося в гроба я! Нека сърцата ви се изпълнят с радост като моето! По дяволите търгашеството! Да живее всеобщото щастие!
В съда бе оправдан важен политически престъпник. Прокурорът, известен със своята жестокост, този път се отказа от обвинението — прегърна престъпника, тъжно обори глава на гърдите му и разплакан от умиление, мърмореше:
— Приятелю мой, братко мой!… Хубаво е да прощаваш и да обичаш!…
Дори в кланицата професионалните колачи прегръщаха доведените за клане волове и нежно ги целуваха между очите.
— Муцунката ми!… — галеха те животните. — Изплаши ли се? Пийни водичка, иди да хрупкаш тревичка в съседния парк. Стига кръв! Живей си!…
Това се случи само няколко дни след нападението на ресторанта. Злият гений, завладял града, сякаш хвърляше ръкавица и предизвикателно се надсмиваше над опитите на комитета да се бори с него. Неизвестният враг дари хората с небивало блаженство, като че ли в награда за предишното мрачно обезумяване и за жертвите от внезапното преустановяване на градското движение. Състоянието на блаженство беше толкова силно, че хората, които го бяха изпитали, бяха готови на всичко, стига да вкусят още веднъж от непознатото наслаждение. Този път всички запазиха напълно спомена за преживяното. И разсъждаваха за изгубения рай.