Владетелят на света
- Автор: Беляев Александр Романович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Траянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на света». Краткое содержание книги:
Покорна на неговите думи, Елза засвири с мощност, която превъзхождаше силите й, „Полишинел“ от Рахманинов. Сякаш неспокойната душа на Щирнер се пресели в нея.
Щирнер ходеше с големи крачки из залата и нервно кършеше пръсти.
— Така!… Ето така!… Да се изтребва! Да се руши!… Така искам аз!… Аз съм единствен в света и светът е моя собственост!… Сега е добре… Стига, Елза… Почини си!…
Елза отпусна изнемощяла ръце, като дишаше тежко. Тя почти губеше съзнание от свръхестественото напрежение.
Щирнер я хвана подръка, отведе я в зимната градина и я остави да седне.
— Почини си тук! Дори челото ти е влажно…
Той изтри челото й с кърпа и оправи падналите напред коси.
— Какво ти пише Ема? Имала ли си скоро писмо от нея? Елза се съживи.
— Да, забравих да ти кажа. Вчера получих от нея дълго писмо.
— Как е със здравето?
— По-добре. Но лекарите казват, че е необходимо да прекара още два месеца на Юг. Бебето също е здраво.
— И за да ти съобщи това, е било необходимо да пише дълго писмо?
— Тя много пише за мъжа си. Оплаква се, че характерът на Зауер се влошава. Бил станал мрачен, раздразнителен. Вече не бил така внимателен към нея. Ема се бои, че любовта му към нея започва да охладнява…
Щирнер изслуша Елза с тревожно любопитство. Изглеждаше, че любовта на Зауер към Ема го интересува повече, отколкото любовта на Елза към него самия. Щирнер се замисли, намръщи се и тихо прошепна:
— Не може да бъде!… Нима съм сгрешил в изчисленията? Огромното разстояние… Но това е грешка… Не! Не може да бъде!… Трябва да се провери…
Внезапно той бързо стана и без да обърне никакво внимание на Елза, без да се сбогува с нея, бързо излезе от зимната градина.
— Лудвиг, къде отиваш? Лудвиг! Лудвиг!… Отдалечаващите се стъпки замряха в голямата зала. Елза отпусна глава и замислено се загледа в рибките, които плуваха в аквариума. Те безшумно се движеха в зеления стъклен куб, като размахваха меките си опашки и разтваряха уста. На повърхността изплаваха малки мехурчета, блестящи като капки живак.
— Пак сама!…
VIII. ПАНИЧЕСКАТА ЗОНА
В желанието си да научи подробности около несполучливото нападение срещу Щирнер, прокурорът посети лично Кранц в неговия „доброволен“ арест.
— Слушайте, Кранц — започна с подмилкване прокурорът, — вие винаги сте били образцов служител. Кажете ми какво се случи при Щирнер и защо се самозатворихте в единична килия.
Кранц бе застанал мирно, с ръце по шевовете, но не се поддаваше на никакви увещания.
— Престъпник съм, затова съм затворен. А какво е престъплението ми, не мога да кажа. Мое право е да откажа да давам показания! Съдете ме!
— Как ще ви съдим, щом не знаем вашето престъпление?
— Какво ми влиза в работата? Ще седя в предварителния арест, докато узнаете. Щом Кранц казва „не“, значи „не“. Работата е свършена, няма какво да говорим повече. Но като арестант аз имам да направя оплакване срещу затворническия режим.
— Какво има, Кранц — заинтересува се прокурорът.
— Безобразие! За обед донесоха борш. Гребнах с лъжицата и извадих към двеста грама парче месо. А отгоре плува мазнина. Ако хранят с такъв борш в затвора, то и честните хора ще станат разбойници. Нередност! Категорично ви заявявам, господин прокурор: ако не влошат храната, ще обявя гладна стачка, така да знаете! Или например ето какво става тук: часовоите придружават престъпниците от единичните килии до тоалетната, която се намира в края на коридора, вместо да им оставят в килията кофа. Това ред ли е? Може би ги мързи да изнасят кофите, а аз да се възползувам от това и да поискам да избягам, а при опит за бягство да ме… такова… Моля да се вземат мерки за точно изпълнение на правилата за вътрешния ред на затвора!
Прокурорът чак зяпна от изненада.
Наистина той не се учудваше на парчето месо от двеста грама и на мазнината в борша: прокурорът добре знаеше, че другите затворници не улавят късчета месо в рядката, вонеща чорба. Но да се иска влошаване на храната! Прокурорът никога не беше слушал подобни изисквания.
„Бедният — помисли си той, — съвсем се е побъркал след посещението си при Щирнер!“
И прокурорът заговори колкото се може по-меко:
— Кранц, много ви моля, разкажете ми всичко като на стар приятел. Та ние толкова много сме работили заедно… Поне ми дайте някакво показание!
— Да ви дам показание? Много ви се ще! Ако престъпниците почнат да дават показания, какво ще правим тогава ние, детективите? Да вървим да просим ли? Без работа ли искате да останем? Не, не ще извърша такава подлост спрямо колегите си! Нека те разкрият моето престъпление и получат наградата!