![Дръж се здраво [Hold Tight-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/1/drzh-se-zdravo-hold-tight-bg-download.jpg)
Дръж се здраво [Hold Tight-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дръж се здраво [Hold Tight-bg]». Краткое содержание книги:
Като капак на всичко Майк разбира, че съседското момче, чийто лекуващ лекар е той, се нуждае от спешна бъбречна трансплантация. Майк внезапно се оказва в центъра на експлозивна тайна, която може да взриви семейството на детето.
Друга съседка — Бетси Хил, майката на самоубилото се момче — случайно научава неподозирани неща за нощта, когато умира синът й. Но преди да научи още нещо Адам изчезва и целият квартал е разлюлян от шокиращите събития. И докато животът на тези семейства се сплита яростно и трагично, отдълго крити връзки и събития започват да изплават на повърхността и принуждават отчаяните родители да търсят отговор на въпроса: докъде биха стигнали, за да защитят любимите си хора.
Източник: http://www.books.bg/books/62/144539.html
Баща му вечно нямаше време за детските хокейни мачове на сина си. Това бе някаква даденост: мъже като него просто нямаха време за губене. Не че не се интересуваше от всичко свързано с Майк. Напротив — постоянно го разпитваше и за най-малките подробности, но от работа не можеше да си позволи да почива, камо ли да седне и да гледа. Единственият път, когато дойде, Майк бе на девет години и играха мача си на открито, а баща му, каталясал, бе заспал, облегнат на едно дърво. Дори и тогава бе дошъл с бялата си работна престилка, окапана с мазнината от сутрешните сандвичи.
Майк така и бе запомнил баща си — с бялата престилка, зад тезгяха, откъдето продаваше на децата бонбони, дебнеше зорко някой да не открадне нещо и ловко приготвяше сандвичите и хамбургерите за закуска.
Когато Майк бе на дванайсет, в магазина бе влязъл някакъв квартален нехранимайко. Искал да открадне нещо, а когато баща му направил опит да го възпре, онзи извадил пищов и го застрелял. Просто ей така.
Кредиторите сложиха запор върху закусвалнята. Майка му се пропи и не спря, докато най-после началният стадий на болестта на Алцхаймер не я докара дотам всичко да й е все едно. Сега бе в старчески дом в Колдуел. Майк я посещаваше веднъж месечно. Тя изобщо не го познаваше. Понякога го наричаше Антал и питаше дали да започне да прави картофената салата за обедната клиентела.
Това е то, животът — избираш, каквото си избрал, зарязваш семейно огнище, отказваш се от всичко, което имаш, отиваш в непозната страна на другия край на света, създаваш собствен дом, а някакъв никаквец с едно дръпване на спусъка затрива целия ти житейски път.
Гневът, обзел тогава Майк, същевременно му даде и цел в живота. Подобен гняв или трябва да избие нанякъде, или да остане вътре в теб да те мъчи. Майк се отдаде с цялата си душа на хокея и на учението. Подобри както играта, така и оценките си. Не щадеше себе си нито в училище, нито в работата — докато умът му бе зает, не оставаше време да мисли какво щеше да стане иначе.
Картата се появи на екрана. Сега червената точка примигваше. От кратките инструкции Майк бе научил какво означава това — човекът се движи, вероятно с кола. Според уебсайта GPS локаторът хаби много ток. За да щади батерията, локаторът не излъчва постоянно, а само за част от секундата на всеки три минути. Ако лицето спре за повече от пет минути, локаторът се изключва дотогава, докато не усети ново движение.
Синът му минаваше по моста „Джордж Уошингтън“.
Какво изобщо търсеше там?
Майк седеше и чакаше. Явно Адам бе в автомобил. Чий, обаче? Проследи как мигащата точка се включи в магистралата „Крос-Бронкс“, оттам по магистралата „Меджър Дийгън“, докато накрая влезе в Бронкс. Закъде се беше запътил? Нямаше и най-малката представа. След двайсетина минути червената точка сякаш спря на Тауър стрийт. Този район му бе съвсем непознат.
Ами сега?
Да седи и да не откъсва очи от точката? Не виждаше особен смисъл. Но ако тръгнеше и се опиташе да настигне Адам, той междувременно можеше да поеме на другаде.
Майк се втренчи в червената точка. Кликна на иконката за адреса — жилищна сграда на Тауър стрийт 128. Поиска изглед от космоса, тоест снимка на улицата, направена от спътник. Не видя нищо забележително — покриви на здания покрай градска улица. Придвижи курсора нагоре-надолу и провери съседните адреси. Нищо особено. При кого, при какво бе отишъл Адам?
Направи справка за телефонния номер на Тауър стрийт 128. Оказа се кооперация, без отделен номер. Трябваше да търси по името на конкретен обитател.
Сега какво?
Отиде на картографския сайт Мапкуест. Началната му страница бе обозначена като НОМЕ — най-ежедневна дума, която изведнъж му се стори, че излъчва топлота и нещо съвсем лично. От разпечатката разбра, че му трябват четирийсет и девет минути, за да стигне дотам.
Реши да тръгне и да види какво става;.
Грабна лаптопа с вградената уай-фай връзка. Ако не завареше Адам там, щеше да се възползва от нечия местна безкабелна мрежа, та да установи новото му местонахождение по GPS-а.
След две минути бе вече на път.
Четиринадесета глава
Свърна по Тауър стрийт, където се предполагаше, че е Адам. През цялото време се оглеждаше да зърне сина си, или друго познато лице или автомобил. Кой от компанията му бе правоспособен шофьор? Оливия Бърчет вероятно. Но тя беше ли навършила седемнайсет? Не бе сигурен. Дощя му се да направи справка с GPS-а, да види дали Адам е все още там. Паркира до тротоара и включи лаптопа. В района нямаше нито една безкабелна мрежа.