![Дръж се здраво [Hold Tight-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/1/drzh-se-zdravo-hold-tight-bg-download.jpg)
Дръж се здраво [Hold Tight-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дръж се здраво [Hold Tight-bg]». Краткое содержание книги:
Като капак на всичко Майк разбира, че съседското момче, чийто лекуващ лекар е той, се нуждае от спешна бъбречна трансплантация. Майк внезапно се оказва в центъра на експлозивна тайна, която може да взриви семейството на детето.
Друга съседка — Бетси Хил, майката на самоубилото се момче — случайно научава неподозирани неща за нощта, когато умира синът й. Но преди да научи още нещо Адам изчезва и целият квартал е разлюлян от шокиращите събития. И докато животът на тези семейства се сплита яростно и трагично, отдълго крити връзки и събития започват да изплават на повърхността и принуждават отчаяните родители да търсят отговор на въпроса: докъде биха стигнали, за да защитят любимите си хора.
Източник: http://www.books.bg/books/62/144539.html
Сети се за оная песен на Бен Фолдс — „Ако нямаш доверие, и на теб няма да ти имат“.
Все още се двоумеше какво да предприеме, когато предната врата на къщата на Хъф се отвори. Понечи да се сниши на седалката, но му се видя ужасно глупаво. От къщата обаче не излезе дете, а самият капитан Даниел Хъф от риджуудската полиция.
Бащата, за когото се предполагаше, че не си е у дома.
Майк не бе сигурен какво точно следва да предприеме. Пък и нямаше кой знае какво значение. Даниел Хъф крачеше решително. По права линия към Майк. Нямаше и капка колебание. Крайната му точка бе явна.
Колата на Майк.
Майк се изправи. Срещна погледа на Даниел Хъф. Полицаят нито махна с ръка, нито се усмихна; но не беше и намръщен или пък притеснен. Вероятно под влияние на това, че знаеше какво работи Хъф, Майк се почувства сякаш полицай го е спрял на пътя и го гледа безизразно с надеждата, че той сам ще си признае за превишената скорост или за скритите в багажника козчета.
Когато Хъф наближи, Майкъл смъкна стъклото и лепна усмивка на лицето си.
— Здравей, Дан — рече.
— Майк.
— Много бързо ли карах, господин полицай?
Хъф реагира на неудачната шега с кисела усмивка. Дойде до вратата му и каза:
— Книжката и документите на колата, ако обичате.
И двамата се засмяха насила на слабата шега. Хъф постави ръце на хълбоците си. Майк понечи да каже нещо. Знаеше, че Хъф очаква някакво обяснение. Но Майк не бе особено убеден, че иска да му го даде.
След насиления смях последваха няколко секунди мълчание, докато накрая Даниел Хъф стигна до същността на въпроса.
— Видях, че си паркирал срещу нас, Майк.
И спря. Майк само каза:
— Ъхъ.
— Всичко ли е наред?
— Ами, да.
Майк се постара да не изпита раздразнение. Е, какво като си полицай? Голяма работа. Кой друг се приближава така до приятел на улицата, освен някой голям всезнайко? От друга страна, може пък нещо да му се е сторило подозрително като е видял свой познат в нещо като наблюдателен пост пред собствената му къща.
— Искаш ли да влезеш?
— Търся Адам.
— Затова ли си паркирал тук?
— Да.
— Тогава защо направо не почука на вратата? Напълно се бе вживял в ролята на лейтенант Коломбо.
— Исках първо да се обадя по телефона.
— Не забелязах да ползваш мобифона си.
— От колко време ме наблюдаваш, Дан?
— От няколко минути.
— Колата е съоръжена със спийкърфоун. Нали знаеш — хендсфри. Нали така е по закон?
— Не и когато си паркирал. Щом си спрял, можеш да долепиш телефона до ухото си.
Танцът взе да писва на Майк.
— Адам при ДиДжей ли е?
— Не е.
— Сигурен ли си?
Хъф се намръщи. Майк се гмурна в тишината.
— Мислех, че момчетата се събират у вас тази вечер — каза.
— Какво те наведе на тази мисъл?
— С такова убеждение останах. Че вие с Мардж няма да сте си у дома и че те ще се събират у вас.
Хъф пак сбърчи вежди:
— Нямало да съм у дома ли?
— За уикенда. Нещо от този сорт.
— И реши, че ще оставя тийнейджъри да върлуват из къщата без контрол, така ли?
Насоката на разговора им хич не се хареса на Майк.
— Защо чисто и просто не се обадиш на Адам?
— Опитах. Телефонът му нещо не работи. Той все забравя да му зареди батерията.
— И затова дойде дотук?
— Точно така.
— И остана да седиш в колата, вместо да почукаш?
— Виж какво, Дан. Знам, че си полицай и прочее, но повярвай ми, моля те. Единственото, което правя, е, че търся сина си.
— Не е у нас.
— А ДиДжей? Може би има представа къде е отишъл Адам.
— И него го няма.
Очакваше Хъф да предложи да се обади на сина си. Нищо подобно. Майк реши да не настоява. И така нещата бяха стигнали доста далеч. Ако някой е планирал купон с пиене и наркотици в дома на Хъф, явно го е отложил. Не му се щеше да продължава повече разговора си с него, докато не научеше нещо повече. Открай време не понасяше Хъф, а сега — още по-малко.
Пък и как да му обясни за GPS локатора.
— Радвам се, че те видях, Дан.
— И аз теб, Майк.
— Ако чуеш случайно от Адам…
— Непременно ще го накарам да ти се обади. Лека нощ. И карай внимателно.
— Мустачки на котенца — каза Наш.
На волана пак беше Пиетра. Наш кара пред нея близо половин час. Накрая паркираха акурата й на едно празно място близо до хотела от веригата „Рамада“ в Ийст Хановер. Когато я откриеха, първото им предположение щеше да е, че Реба е изчезнала именно оттам. Полицията щеше да се запита защо й е на омъжена жена да посещава хотел толкова близо до дома си. Щяха да предположат, че е имала среща с някое гадже. Мъжът й щеше да настоява, че е изключено.