![Дръж се здраво [Hold Tight-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/1/drzh-se-zdravo-hold-tight-bg-download.jpg)
Дръж се здраво [Hold Tight-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дръж се здраво [Hold Tight-bg]». Краткое содержание книги:
Като капак на всичко Майк разбира, че съседското момче, чийто лекуващ лекар е той, се нуждае от спешна бъбречна трансплантация. Майк внезапно се оказва в центъра на експлозивна тайна, която може да взриви семейството на детето.
Друга съседка — Бетси Хил, майката на самоубилото се момче — случайно научава неподозирани неща за нощта, когато умира синът й. Но преди да научи още нещо Адам изчезва и целият квартал е разлюлян от шокиращите събития. И докато животът на тези семейства се сплита яростно и трагично, отдълго крити връзки и събития започват да изплават на повърхността и принуждават отчаяните родители да търсят отговор на въпроса: докъде биха стигнали, за да защитят любимите си хора.
Източник: http://www.books.bg/books/62/144539.html
Накрая, както и с Мариан, можеше и да разплетат случая. Но щеше да им отнеме много време.
Взеха със себе си покупките на Реба от „Таргет“. Ако ги оставеха в багажника й, полицията можеше да тръгне по тази следа. Наш прегледа съдържанието на торбата. Купила си бе бельо, книги и няколко стари, подходящи за семейно гледане филми на дивиди.
— Чу ли какво ти казах, Реба? — загледа се той в обвивката на едно от дивидитата. — Мустачки на котенца.
Реба бе яко омотана. Кукленските й черти все още изглеждаха нежни, сякаш бяха от порцелан. Наш бе извадил парцала от устата й. Тя го погледна и изстена.
— Не се дърпай — каза й Наш. — Само ще те заболи повече. А големите страдания тепърва ти предстоят.
Реба преглътна:
— Какво… какво искаш?
— Питам те за този филм, който си купила — показа й Наш обложката. — „Звукът на музиката“. Класика.
— Кой си ти?
— Ако ми зададеш дори само още един въпрос, ще започна веднага да те измъчвам. А това значи да страдаш повече и да умреш по-бързо. А ако ме ядосаш още повече, ще грабна Джейми и ще й сторя същото. Разбра ли ме?
Очичките й зампримигваха, сякаш й зашлеви шамар. Насълзиха се.
— Моля те…
— Помниш ли „Звукът на музиката“? Да или не?
Тя се опита да спре плача, да преглътне сълзите.
— Реба?
— Да.
— Да, какво?
— Да, помня го — успя да промълви тя.
Наш й се ухили.
— А тази строфа, „мустачки на котенца“ помниш ли откъде беше?
— Да.
— От коя песен?
— Какво?
— Песента. Спомняш ли си името на песента?
— Не мога.
— Е как така? Напъни се и ще се сетиш, Реба.
Тя се напъна, но той знаеше, че страхът може да действа и парализиращо.
— Явно си объркана — каза. — Няма страшно. От песента „Любимите ми неща“ е. Сега сещаш ли се?
Тя кимна. После, като наистина се сети, допълни:
— Да.
Наш се засмя доволно:
— Камбанки — каза.
Тя изобщо не вдаваше.
— Спомняш ли си този епизод? Джули Андрюс пее с децата, а те имаха кошмари, или се бяха уплашили от гръмотевиците, и тя се мъчеше да ги успокои и им каза да мислят за любимите си неща. За да не мислят за онова, което ги плаши. Това нали го помниш?
Реба се разплака отново, но успя да кимне с глава.
— И те запяха „камбанки“. Можеш ли да си представиш? Помисли си само. Ако попиташ един милион души кои са петте им най-любими неща, бас държа, че нито един — нито един, ти казвам — няма да спомене „камбанки“. Или да каже нещо от рода на: Мое любимо нещо? Ами, като начало, камбанките. Да, господине, те са ми на първо място. Шибаните камбанки. Ами да, когато искам да ми е истински весело, да ми олекне на душата, отивам и дръпвам камбанката на някоя врата. Казвам ти, бе, пич, това е върхът. И знаеш ли кое най ме възбужда? Ония, китайските камбанки за врата. Те направо ме довършват.
Наш спря, засмя се и поклати глава:
— Направо си го представяш онова предаване, „Семейни войни“, нали? На дъската са десетте най-популярни отговора на въпроса „твои любими неща“ и ти казваш „камбанка“, при което Ричард Доусън те прекъсва: „Според проучванията…“
Издаде бръмчащ звук с уста, а с ръцете си направи Х. Засмя се високо. Пиетра — също.
— Моля те — простена Реба. — Моля те, кажи ми какво искаш.
— И до това ще стигнем, Реба. Полека-лека. Но ще ти подскажа.
Тя зачака.
— Името Мариан говори ли ти нещо?
— Как?
— Мариан.
— Какво да ми говори?
— Тя ти е пратила нещо.
Ужасът в очите й нарасна многократно.
— Моля те, не ми причинявай болка.
— Съжалявам, Реба, но се налага. И ще го направя. Много болка ще ти причиня.
След което премина в задната част на микробуса и се зае да изпълни обещанието си.
Тринадесета глава
Майк се прибра, тръшна вратата зад себе си и включи компютъра. Щеше да отиде пак на GPS сайта, за да уточни къде точно е Адам. Нещо не му беше съвсем ясно. С каква точност работи тази система? Възможно ли е Адам да е бил някъде наблизо, но не точно в къщата на Хъф? На съседната улица например? Или в близката горичка? Или в задния двор на Хъф?
Готвеше се да кликне на адреса на сайта, когато на предната врата се почука. Въздъхна, стана и погледна през прозореца. Отвън стоеше Сюзън Лоримън.
Отвори й. Беше с разпуснати коси и без грим, а Майк за пореден път усети как се мрази за това, че я намира за особено привлекателна. На някои жени просто им е вродено неизвестно как или защо. Лицата и телата им са хубави, понякога великолепни, но най-същественото е онова, неуловимото, което кара коленете на мъжете да се треперят. Майк бе сигурен, че никога няма да се поддаде на изкушението. Но се радваше, че отчита това й качество и усеща присъствието му — в противен случай то можеше да се окаже още по-опасно.