Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Ала и тук го очакваше изненада. Ковачът, едър мъж с мускулести гърди, седеше до прозореца и шиеше.
Гевин го изгледа смаяно.
— Какви са тези нови моди? — попита гневно той. Мъжът се усмихна и вдигна две парчета кожа.
— Само ги погледнете, господарю. Използваме ги за броните вместо шарнири. Така стават много по-гъвкави. Умно измислено, нали?
— Кой ви даде тази идея? — процеди през здраво стиснатите си зъби Гевин.
— Лейди Джудит — отговори спокойно ковачът и учудено вдигна рамене, когато господарят му изскочи като вихър от ковачницата.
Тази жена е цяло мъчение! Въвежда промени в дома ми, без да си даде труд да помоли за съгласието ми. Замъкът е мой. Аз заповядвам тук. Ако се правят промени, то става само след моето нареждане.
Гевин намери жена си в склада, голямо помещение в близост до църквата. Поради опасността от пожар кухненското крило беше изнесено извън къщата.
Джудит беше заровила ръце до лактите в бъчва с брашно. Гевин се изстъпи пред нея и сложи ръце на кръста си.
— Какви ги вършиш! — изкрещя извън себе си той.
Джудит се изправи бавно. Макар че Гевин я надвишаваше с цяла глава, на лицето й нямаше и следа от страх.
— Това е моят дом! — изрева като бесен той.
— Твоят дом? — Гласът й звучеше съвсем спокойно. — А коя съм аз? Може би слугиня в кухнята? Как разговаряш с мен?
Слугинчетата се изпокриха по ъглите. Страхливите им погледи бяха устремени любопитно към Джудит и Гевин. Любопитството беше по-силно от страха. Не биваше да пропуснат нито една подробност от тази интересна сцена.
— Ти си моя съпруга, но не ти позволявам да се месиш в делата ми! Нямаш право да даваш нареждания на ковача и соколаря. Това не ти подхожда.
Джудит го гледаше без капка вълнение.
— Тогава ми кажи какви са задълженията на съпругата и аз ще се постарая да отговоря на очакванията ти.
За момент Гевин се слиса, но бързо се овладя.
— Гледай си женската работа! — изръмжа той. — Плети и ший. Наглеждай какво се върши в кухнята. И си приготвяй кремове за лице.
Сега вече Джудит се ядоса. Очите й заблестяха като злато.
— Кремове за лице, значи? — изфуча вбесено тя. — За толкова грозна ли ме смяташ? Това ли е, от което се нуждая? Може би трябва да си приготвя и мазило за миглите? Или руж за бледите ми бузи?
Гевин отново загуби ума и дума, но пак успя да се овладее.
— Не съм казал, че си грозна. Просто не искам да принизяваш ковача ми до положението на шивач.
Джудит вирна брадичка и устните й се опънаха в тънка линия.
— Добре, повече няма да му досаждам. Нека броните ви останат и занапред сковани и неудобни. Какво още ще ми заповядаш?
Гевин прехапа долната си устна. Разговорът вземаше обрат, който му беше неприятен.
— Кафезите на соколите… — започна нерешително той.
— Значи искаш птиците ти и занапред да страдат от болести и да си нараняват крилата. Много добре. Има ли и друго?
Гевин не знаеше какво да отговори. Стоеше и я гледаше и се чувстваше като истински глупак.
— Значи за в бъдеще ще си приготвям кремове за лице, за да крия грозотата си. Ще ви послушам, господарю — заключи тържествено тя и направи дълбок реверанс.
Гевин я сграбчи за раменете и я вдигна. Улови брадичката й и я принуди да го погледне.
— По дяволите, Джудит, ти не си грозна. Ти си най-красивата жена, която са виждали очите ми. — Погледът му се впи в примамливо червените устни.
Лицето й омекна, гласът й също прозвуча примирително:
— Тогава ще трябва да напрегна слабия си разум, за да си измисля по-добри занимания.
— Точно така — съгласи се задавено Гевин. Близостта й го изкарваше от равновесие.
Джудит се усмихна сладко.
— Преди това обаче бих желала да поговоря с ковача за новите върхове на стрелите…
Гевин примигна смаяно. Отново не можеше да повярва на ушите си. Пусна я рязко, тя политна назад и едва не се удари в бъчвата с брашно.
— Забранявам ти! — изкрещя като бесен той.
— Подчинявам се, повелителю мой — отговори с нежна усмивка тя.
Гевин се врътна и изскочи като луд от склада.
Рейн седеше в сянката на стената, протегнал счупения си крак. Пиеше с наслада от новата напитка на Джудит и си хапваше дребни сладки, току-що извадени от пещта.
През цялото време той наблюдаваше брат си и на моменти едва успяваше да удържи смеха си. Движенията на Гевин изразяваха кипящия в гърдите му гняв. Той беше възседнал коня си и препускаше, сякаш го гонеше самият дявол. Добре, че нещастното чучело, върху което изливаше гнева си, беше от слама.