Книга на мъртвите на древните египтяни

Владетеля на вечността ме назоваха,

провъзгласиха ме за бог на ставането

и повелител на всевластната корона.

На космоса в яйцето и в безсмъртното око на Хор живея. Това око ми дава вечния живот,

когато се затвори — пак ме пази.

В сияние потънал, аз вървя напред по пътя си.

Навсякъде прониквам по воля на сърцето си.

Аз съществувам и живея.

Аз Хор съм, който милионите години извървява.

Мълчание и слово в устата ми се съчетават в равновесие. На трона седнал, заповеди давам.

Наистина сега разместени са мойте форми.

Аз Уннефер64 съм, съществото съвършено,

бог в хармония с ритмите на времената.

В моето същество е скрита същността ми.

Сам съм… Сам… Сам…

Единствен аз космическите самоти обхождам.

Живея аз наистина на Хор в окото

и никакво нещастие не би могло до мен да стигне.

Ето вратите на небето аз отварям

и пращам раждания към земята.

Детето, раждащо се,

нападано не ще е по пътеката, отвеждаща го към земята.

Аз вчерашното съм,

аз днешното съм

на поколенията неизброими.

През всички дни на вашия живот аз ви закрилям!

О, вие, обитаващи земята и небето,

вие от север и от юг, от запад и от изток,

наистина страхът пред мен сърцето ми смразява,

защото сам съм се създал и сам съм си изваял форма. Повторно няма да умра.

Лъчи от мойто същество гърдите ви достигат,

но пазя формите на моето проявление, дълбоко скрити в мене,

защото този съм, когото никой не познава.

О, вие, духове на злото кървавочервени,

напразно лицата си обръщате към мене.

С тройно було съм прикрит.

Не ще се върне времето далечно,

когато беше за мен небето сътворено,

когато бе земята от небето отделена,

когато всички същества,

родени от земята и родени от небето,

разпределени бяха.

Един път отделени,

те никога не ще се съберат отново в извора първоначален.

Чуждо е името ми на мръсотията на злото!

Всесилни са магическите думи,

които моята уста към вас отправя.

Сияйна светлина излъчва се от съществото ми.

Аз същество съм, от стени обиколено,

повсред вселена, от стени обиколена.

Самотен съм всред моята самотност.

И няма ден без моята спасителна намеса да изтича.

Минават те! Минават те! Пред мен минават дните!

Наистина аз същество съм, изпълнено със сила жизнена,

от небесния океан родено.

Небесната богиня Нут е майка ми

и тя извая формата ми.

Аз съм безтрепетният!

Аз възелът велик съм на съдбата, който лежи във вчерашното.

В ръката си държа съдбата на сегашното.

Не ме познава никой.

Аз ви познавам.

Не може никой да ме хване.

Аз мога да ви хвана.

О, яйце космическо! Слушай ме!

Аз Хор съм от милиони години.

Към вас изпращам огъня на моите сияния

да могат вашите сърца към мен да се обърнат.

Аз съм владетелят на трона,

спасен от всяко зло, аз преминавам времената и пространствата.

Аз съм маймуната с глава на куче от злато, без мишци, без бедра,

която е на трона в храма на Мемфис…

Да знаете: ако вървя напред — върви тя също,

маймуната с глава на куче от злато в Мемфис!“