Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Какво искаха? Нищо ново. Независима родина, религиозна свобода, освобождение на политическите затворници, справедливост, откуп, сигурен конвой до страна по техен избор. Мнозина от пътниците започнаха да им съчувстват, въпреки че бяха под постоянна заплаха от екзекуция. Ако живееш през двадесетия век, не ти е трудно да се видиш в тези по-отчаяни от теб, които искат да го формират според своята воля.
След като кацнаха, похитителите освободиха всички, освен петдесет от пътниците, решавайки, че петдесет е най-голямата бройка, която биха могли удобно да надзирават. Жени, деца, сикхи, всички бяха освободени. Оказа се, че Саладин Чамча беше единственият член на трупата Просперо Плейърс, на когото не беше дадена свобода; той откри, че се поддава на извратената логика на обстоятелствата, и вместо да се чувства разстроен от това, че е задържан, той се радваше, че е видял гърба на държалите се невъзпитано негови колеги; добро освобождаване от лош боклук, мислеше си той.
Ученият сътворист74 Юджийн Думздей беше неспособен да понесе осъзнаването, че похитителите не възнамеряват да го освободят. Той стана, люлеейки се от голямата си височина като небостъргач по време на ураган, и започна да крещи истерични безсмислици. Поток от лига течеше от ъгълчето на устата му; той трескаво я облизваше с език. Сега просто спрете дотук, момченца, сега, по дяволите, като казвам стига, СТИГА, как, откъде ви хрумна и така нататък, в плен на своя кошмар наяве, той продължаваше да се лигави, без да спира, докато един от четиримата, очевидно това беше жената, дойде, замахна с приклада на пушката си и счупи мелещата му челюст. И още по-лошо: тъй като олигавеният Думздей си ближеше устните и челюстта му бе затворена с удар, върхът на езика беше отрязан и кацна в скута на Саладин Чамча; бързо последван от бившия си собственик. Юджийн Думздей падна безезичен и безчувствен в прегръдката на актьора.
Юджийн Думздей доби своята свобода, изгубвайки езика си; убедителят успя в убеждаването на своите тъмничари, отстъпвайки своя инструмент за убеждаване. Те не искаха да се грижат за ранен човек, опасност от гангрена и така нататък, и така той се присъедини към масовото изселване от самолета. През тези първи диви часове съзнанието на Саладин Чамча продължи да подхвърля въпроси за подробностите, това автоматични пушки ли са или автомати, в коя част на тялото е възможно да бъдеш прострелян и въпреки това да оцелееш, колко уплашени трябва да са четиримата, колко изпълнени от собствените си смърти… щом Думздей си отиде, той очакваше, че ще седи сам, но дойде един мъж и седна на бившето място на сътвориста, казвайки, нали нямаш нищо против, яр, в подобен цирк момчетата се нуждаят от компания. Беше филмовата звезда Джебраил.
След първите нервни дни на земята, през които тримата млади похитители с тюрбани стигаха опасно близо до границата на лудостта, крещейки в пустинната нощ, копелета, елате ни хванете или друго, о, Боже, о, Боже, ще пратят шибаните командоси, американските майкоебци, яр, и британските сестроебци — моменти, в които останалите заложници затваряха очи и се молеха, защото се страхуваха най-много, когато похитителите показваха признаци на слабост — всичко се успокои в нещо, което започна да се възприема като нормалност. Два пъти на ден самотно транспортно средство караше храна и вода за „Бостан“ и ги оставяше на асфалта. Заложниците трябваше да внасят кашоните, докато похитителите стояха на сигурно място в самолета и ги наблюдаваха. Извън това ежедневно посещение нямаше връзка с външния свят. Радиото беше замлъкнало. Сякаш произшествието беше забравено, сякаш беше твърде неудобно и просто беше изтрито от летописа.
— Копелетата ни оставят да се скапем — изпищя Ман Сингх и заложниците охотно се присъединиха. Хиджраси! Чутиаси!75 Лайна!
Те бяха обгърнати в горещина и тишина и сега привиденията започнаха да блещукат в ъгълчетата на очите им. Най-напрегнатият от заложниците, млад мъж с козя брадичка и късо подстригана къдрава коса, се събуди на разсъмване, пищейки от страх, защото беше видял скелет, яздещ камила по дюните. Други заложници виждаха цветни кълба, висящи в небето, или чуваха маха на гигантски крила Тримата похитители мъже изпаднаха в дълбоко фаталистично униние. Един ден Тавлеен ги събра на съвещание в отдалечения край на самолета; заложниците чуваха ядни гласове.
74
Защитаващ доктрина, твърдяща, че различните форми на живот и светът са сътворени от Бог.
75
Евнуси, ебачи.