Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
ПРЕЛЮДИЯ
На великия четвъртък 1968 г. от гарата край берлинската зоологическа градина излязъл млад и бледолик мъж. Поспрял се и се поогледал, сякаш се двоумял накъде да тръгне. Пристигнал в 9,10 ч с бързия влак Д 129 Мюнхен—Малмьо. Казвал се Бахман. Бил облечен с велурено спортно яке, а под мишница носел изтъркана кафява чанта.
— Госпожо, моля ви — обърнал се той към продавачката на кокичета, — как да стигна до Кайзер Фридрихщрасе?
— В Шарлотенбург ли?
— Да. Търся дом номер 54-а.
Продавачката на кокичета обяснила на Бахман по кой път да мине и той нетърпеливо забързал по „Курфюрстендам“.
Сградата била стара, каквито са повечето сгради в Западен Берлин. Бахман се появил на стълбището едва след два часа следобед. Обикалял етажите на мрачния жилищен блок и спрял пред вратата със загадъчното обозначение „К 1“ — комуна номер едно.
— Тук ли живее Руди Дучке? — попитал Бахман Райнер Лангханс, който му отворил.
— Не. Попитайте в центъра на СДС — Социалистическия студентски съюз, на улица „Курфюрстендам“.
Бахман се върнал на „Курфюрстендам“, намерил сградата под номер 140 и влязъл.
— Тук ли е Руди Дучке? — попитал в портиерната.
— Можете да отидете при него.
— Ще почакам навън — казал Бахман и изтичал на тротоара.
Руди Дучке, един от водачите на студентския бунт срещу социалното и политическото безправие във Федерална република Германия, се бил завърнал неотдавна от Прага. Готвел се да напише статия за пътуването си и се отбил за материали в централното ръководство на студентския съюз. Около пет часа следобед отключил веригата на червения дамски велосипед, с който се движел из Западен Берлин, и излязъл на улицата.
— Вън ви чака някакъв студент! — извикал подир него портиерът.
Дучке окачил чантата на кормилото и се огледал.
После направил няколко крачки, като все още държал велосипеда за кормилото. Не изминал и тридесет метра, когато към него се приближил бързо Йозеф Бахман с насочен пистолет. Руди Дучке се опитал да се отдръпне, да изчезне в тълпата, но се спънал във велосипеда и паднал на тротоара. В същия миг проехтели три изстрела.
Бахман държал в ръцете си димящото оръжие — сигнален револвер „Армикал 38“ с аматьорски приспособена цев. В джоба си имал 49 патрона марка „Смит енд Уесън“, няколко сълзотворни и някакви сигнални патрони. Когато Бахман видял каква паника предизвикват неговите изстрели — впрочем някои пешеходци мигновено залегнали на тротоара, за да се предпазят, — грабнал чантата и потънал в тълпата. Все пак неколцина пешеходци забелязали, че бил завил по Несторщрасе.
Поставили ранения Дучке на пейката, четири минути след изстрелите извикали полиция. В 16,40 на местопрестъплението пристигнала полицейска кола.
— Тук „Берта 47“, тук „Берта 47“ — докладвал полицаят в централата. — Въоръжено нападение на „Курфюрстендам“. Тук „Берта 47“, „Берта 47“… След съобщението се появили още две патрулиращи полицейски коли и аварийна дежурна кола на западноберлинските пожарникари. Натоварили ранения и го откарали в болницата. Полицаите се втурнали по следите на атентатора.
Бахман пробягал около 100 метра и се скрил в мазето на недовършена постройка. Не след дълго го настигнали полицаите. Стрелял срещу тях и така разкрил скривалището си.
— Излезте, обкръжен сте!
— Жив няма да ме хванете! — чули отговора.
Използвали сълзотворен газ, но в новата постройка имало течение и това се оказало безрезултатно. В 17,30 ч. към мазето се насочили двама полицаи, прикривани от огъня на колегите си.
— Предайте се, хвърлете оръжието!
Но не се предал, затова открили огън срещу беглеца. Бахман стрелял петнадесет, полицаите двадесет пъти. Улучили го и не след дълго откарали ранения атентатор в болницата, където лекарите тъкмо операли Дучке. Хирурзите успели да спасят живота и на двамата ранени. По-късно Бахман ще заяви: