Столетие на чакалите

Първата си присъда получил на шестнадесет години за кражба, две години преди атентата е осъден на 12 месеца, защото по време на отпуската си във Франция откраднал оръжие и при задържането му нападнал полицаите. После се сбил с пийнал колега за някаква кола и го ударил с бутилка по главата. Купил си пистолет, за да имало, както казвал, с какво да се брани, ако раненият се опита да му отмъсти, и заминал за Западен Берлин, понеже в ръцете му била попаднала пропагандната брошура със заглавие „Берлин е твоят шанс“.

Деянието му има необозрими последици. То се превръща в увертюра на нов прилив на западногерманския тероризъм, тъй като веднага след атентата се надига вълна от насилие, т.нар. великденски вълнения.

Основа за засилването на бунта на студентите и трудещата се младеж бе недоволството от съществуващия обществено-политически строй. Младите хора искат промяна на социалните условия във Федералната република, критикуват поколението на бащите, опиянени и възторжени от „западногерманското икономическо чудо“. Младите хора окачествяват икономическото и политическото сътрудничество със Съединените щати като колаборационизъм, критикуват и осъждат действията на САЩ във Виетнам.

В началото на 1967 г. настъпи ескалация на съпротивата срещу съществуващия строй. А в средата на годината в печата се появи съобщение за посещението на иранския шахиншах Пахлави и неговата съпруга императрица Фарах Диба.

Опозиционното движение възприе това официално посещение, подготвено с ориенталска помпозност, като провокация. Много хора знаеха по какъв начин Реза Пахлави се е добрал до приказното си богатство, известно бе и че е безмилостен диктатор. Ето защо студентите организираха протестна демонстрация срещу шаха и срещу политическите дейци, които го бяха поканили на официално посещение.

Реза Пахлави пристига в Западен Берлин с императрица Фарах Диба на 2 юни 1967 г. Приемат го в кметството на Шьонеберг, за вечерта в операта било подготвено галапредставление на „Вълшебната флейта“ от Моцарт. На много места се стига до сблъсквания между студентски групи и ирански гастарбайтери, носещи плакати, прославящи шаха и неговото семейство. По-късно вече се бият всеки срещу всеки. Така и не се установи как и къде е пламнала искрата, довела до експлозията на обществения гняв.

Полицията е подготвена и се намесва. Безразсъдно и брутално задържа много студенти, линейките откарват в болниците към четиридесет ранени демонстранти. После Карл-Хайнц Курас — служител от криминалната служба, застрелва един от бягащите студенти — Бено Онезорг. Това брутално деяние и фактът, че по късно обвиняемият Курас е освободен, а убийството на бягащия невъоръжен студент е квалифицирано като самоотбрана, изключително силно разбунтува общественото мнение. Студентите престават да вярват на бащите си, че са погребали нацизма, че наистина искат да изградят ново общество на принципите на демокрацията и справедливостта, валидни за всички. Разочарованието предизвиква опасен прелом в начина на мислене на младите хора. Незабавно се създава фронт и те се оказват в опозицията. Протестират срещу системата, която не казва истината и не държи и на думата си.