Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
След като акцията „ОПЕК“ във Виена не успява членовете на „Революционните звена“ планират подобна акция в сградата на Европейската икономическа общност в Брюксел. И тук искали да отвлекат присъствуващите министри. Движението „Втори юни“ пък се готвело да отвлече папа Павел VI, но някой по-опитен ги убеждава, че след такава интервенция никоя страна в света не ще ги приеме. Бони трябвало да участвува в операция с цел да се осигурят финансови средства за терористите за през следващите месеци. Впрочем всички получавали заплати, и то немалки.
Двама подбрани терористи трябвало да вкарат в самолет куфар с взривно вещество, да го поставят под седалката, да включат часовниковия механизъм и при междинно кацане да напуснат самолета. Самолетът с пътниците трябвало да експлодира във въздуха и веднага след това авиокомпанията трябвало да получи писмо със закана, че ако до двадесет и четири часа не остави на определеното място пет милиона долара, във въздуха ще експлодира и друг самолет. Тази акция също претърпяла неуспех. А когато се опитали за втори път, куфарът с взривното вещество избухнал още в чекин-залата.
Анжи-Клайн решава да приключи кариерата си на терорист и поради това, че след операцията на стомаха постоянно се оплаквал от здравето си. Но не е така лесно да се слезе от движещ се влак. Опитвал се да им внуши, че иска да основе собствена терористична група и да се бори според своите представи. Не му вярвали. Следели го. След като се оттеглил в Австрия и се настанил в една планинска хижа, пуснали по петите му човек да го следи.
Казвал се Стив, поне така го наричали. Един ден почукал на вратата и влязъл. Говорел объркано и не било трудно да се отгатне какво крои. Анжи-Клайн знаел, че го очаква наказание. След като се убедил, че Стив не говори истината, че не е сам, както твърдял, а че в колата, в селото, чакат още двама членове на командата, стегнал куфарите си, около полунощ слязъл долу в кръчмата и намерил такси. После с първия влак заминал за Милано.
През май 1977 г. в редакцията на западногерманския вестник „Шпигел“ се получава неочаквано пакетче. В него бил пистолетът на Анжи в кожен калъф, резервни патрони и декларация, че Ханс-Йоахим не желае да има повече нищо общо с терористите и тероризма. За доказателство към подписа сложил отпечатък от показалеца и безименния пръст на дясната си ръка. В декларацията си разкрил замисляни убийства на двама израелски политици — Галински и Липински, които подготвяла групата „Революционни звена“. Така завършва акцията „ОПЕК“ и някои други операции и техният смисъл не е ясен и до ден днешен. Дори да бяха убити двамата министри — Ямани и Амузегар, евентуално и други техни колеги, най-много щяха да бъдат издадени големи некролози, но на мястото на убитите щяха да дойдат други. Те естествено щяха да продължат съгласуваната политика на Организацията на страните — износителки на петрол, и нищо нямаше да се промени. Следователно всичко остана постарому и старателно подготвяното нападение се превърна в един незначителен епизод от историята на тероризма.