Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Но как ще разпознае добрите от злите — за това не мислел. Тръгнал с тези, които му внушавали респект, които не го подценявали, а го считали за равен. Когато по-късно разбрал, че е попаднал в клопка, изживял двойно по-горчиво разочарование.
В центъра на Виена, само през няколко улици от катдралата „Св. Стефан“, е разположен широкият булевард „Д-р Карл Люгер Ринг“. До старата сграда на застрахователното дружество „Риунионе“ е построен дворец от стъкло и стомана — централната сграда на Организацията на държавите износителки на петрол — ОПЕК. В събота, девет часа сутринта, Анжи за пръв път отишъл да разгледа сцената за подготвената драма.
Минал покрай стъклените стени на партера, правел се на човек, излязъл да се поразходи за здраве, разгледал вратата, през която трябвало да влязат, после си купил четири портокала и нещо за ядене и се върнал в конспиративната квартира, в която ги преместили преди седмица. Там научил, че акцията се отлага за следващия ден.
Останалите приветствували отлагането. Разопаковали пакетчетата с храна, отворили бутилките и извадили картите. По-късно Анжи казва, че не можел нито да яде, нито да спи, само лежал и гледал в тавана. И фактът, че в деня Д стомахът му бил празен, навярно му е спасило живота. Само в полунощ, когато Бони отворил следващата бутилка уиски, за да се чукнат по случай рождения ден на Анжи, гаврътнал две-три чашки и си легнал.
На другия ден — съветът на ОПЕК заседавал и в неделя — Анжи бил пръв на мястото. Впрочем Карлос го бил изпратил на булевард „Д-р Люгер“ да провери дали двамата министри, Амузегар и Ямани, които трябвало да бъдат безмилостно разстреляни, ще участвуват в заседанието. След като го били задминали лъснатите им лимузини и слабият Амузегар с изразителния нос и прошарени слепоочия и тантурестият Ямани с брадичката били влезли в сградата, Анжи се върнал и съобщил резултата от наблюдението си. Карлос дал команда за започване на акцията.
Канели се да наемат две коли от фирмата „Херц“, но се отказали. Та нали цял арсенал криели под палтата, а я се опитайте да седнете с гранати в джобовете и автомат на корема. Затова пристигнали с трамвай. Спирката била пред сградата на ОПЕК. Карлос вървял пръв, кимнал на портиера и с бърза крачка на човек, който се чувствува като у дома си, влязъл във фоайето. Останалите подир него. Портиерът не ги попитал нито за пропуските, нито защо са дошли, може би ги е сметнал за журналисти. С модерната си шапчица, дълга пола, луксозни ботушки и късо палто с яка от полярна лисица терористката Габриела Крьохер-Тидеман изглеждала като истинска дама. Усмихнала се и минала. Портиерът само учтиво отдал чест.
— Още ли заседават господата? — попитал Карлос журналистите, стоящи във фоайето.
— Няма да свършат така бързо — отговорил един от тях. Карлос кимнал в знак на съгласие, оставил на килима спортната чанта, отворил ципа и измъкнал автомата. Другите разкопчали палтата и извадили от джобовете оръжието. После според плана тръгнали към стълбището. Говорели малко, а когато се наложело — само на английски, искали да объркат жертвите си.
Скоро изтрещели два изстрела — откос от автомат. Не е ясно дали първа е стреляла Надя, но едно е сигурно, че е тичала насам-натам във фоайето недалеч от асансьора и че тук двама мъже вече се търкаляли на килима. Миг след това се чул откос от заседателната зала.
Според по-късните изявления на заложниците в отворената врата на заседателната зала се били появили Карлос и Халид с готови за стрелба оръжия. Подканили присъствуващите да се предадат. Един от либийските служители на ОПЕК, самият той невъоръжен, се нахвърлил срещу нападателите. Прозвучал изстрел от автомата на Карлос и либиецът, засегнат в рамото, паднал на земята. Карлос насочил автомата и изстелял в беззащитния целия пълнител.
Анжи нахлул в приемната и извикал: „Горе ръцете!“
Осем изненадани мъже се предали. Чиновничката до масичката разговаряла по телефона. Не се смутила, не обръщала внимание на това, което става и продължила да говори. Анжи заповядал на пленниците да застанат в ъгъла с лице към стената и с вдигнати нагоре ръце. Информаторката непрекъснато телефонирала. Спокойствието й дразнело Анжи. Прицелил се в телефонния апарат и го разбил под ръцете й. Информаторката само изгледала с отвращение натрапника, вдигнала другия телефон и започнала да набира номера. От изненада Анжи се стъписал — тая жена е с железни нерви. Когато се опомнил, отишъл при мъжете в ъгъла и им наредил да си съблекат саката. Нито един от тях нямал оръжие под сакото.