Завръщането на историята и краят на мечтите

Събитията от последната седмица също ще бъдат запомнени по този начин. Войната започна не поради погрешна сметка на грузинския президент Михаил Саакашвили. Това е война, която Москва се опитва да провокира от известно време насам. Човекът, който нарече разпадането на Съветския съюз „най-голямата геополитическа катастрофа на XX в.“, на практика възстанови царисткото управление в Русия и се опитва да възвърне някогашната й доминираща роля в Евразия и света. Въоръжен с богатство от петрол и природен газ; разполагащ с практически монопол над доставките на енергия за Европа; имащ подръка милион войници, хиляди ядрени бойни глави и третия по мащаби военен бюджет в света, Владимир Путин е убеден, че е дошло време да направи своя ход.

Злощастната съдба на Грузия се състои в това, че граничи с новата геополитическа линия на разлом, която върви по западните и югозападните покрайнини на Русия. От балтийските републики на север през Централна Европа и Балканите до Кавказ и Централна Азия се заражда геополитическо стълкновение на силите между възстановяващата се и реваншистки настроена Русия, от една страна, и Европейския съюз и Съединените щати, от друга.

Агресията на Путин срещу Грузия не трябва да се свързва единствено с претенциите му към НАТО или с накърненото му самочувствие от независимостта на Косово. Тя е преди всичко отговор на „цветните революции“ в Украйна и Грузия от 2003 и 2004 г., когато проруските правителства бяха заменени от прозападни. Това, което Западът аплодира като процъфтяване на демокрацията, автократът Путин разглежда като геополитическо и идеологическо обкръжаване.

От този момент Путин посвети всичките си усилия на това да преустанови и ако може, да обърне прозападната тенденция по границите си. Той иска не само да попречи на Грузия и на Украйна да се присъединят към НАТО, но и да ги постави под руски контрол. Стреми се и да създаде зона на влияние в рамките на НАТО, която оставя по-малка сигурност на страните по стратегическите флангове на Русия. Това е основният мотив, който се крие зад противопоставянето от страна на Москва на отбранителните противоракетни програми в Полша и Чешката република.

Войната на Путин срещу Грузия е част от тази мащабна стратегия. Той се интересува точно толкова малко от съдбата на няколко хиляди южноосетинци, колкото и от съдбата на сърбите в Косово. Твърденията за панславянско съчувствие са претекст, предназначен да раздуха великоруския шовинизъм в страната и да разшири руската сила навън.

За съжаление подобна тактика винаги действа. Докато руските бомбардировачи атакуваха грузинските пристанища и бази, европейците и американците, включително висши служители от администрацията на Буш, обвиняваха Запада, че притиска прекалено Русия по доста въпроси.