Завръщането на историята и краят на мечтите
- Автор: Кейган Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на историята и краят на мечтите». Краткое содержание книги:
Китайските стратези смятат, че настоящата конфигурация на международната сцена ще се запази за известно време, и вероятно са прави. Докато Съединените щати продължават да са център на международната икономика, господстваща военна сила и главен проповедник на най-популярната в света политическа философия; докато американското общество продължава да подкрепя американското господство, както го прави постоянно през изминалите шейсет години; и докато потенциалните претенденти будят у съседите си повече страх, отколкото симпатия, структурата на световния ред би трябвало да се запази в сегашната си форма — с една суперсила и няколко велики сили.129
Дали това е добре? Въпросът е: в сравнение с какво? В сравнение с един по-съвършен международен либерален ред, в който нациите са в по-равностойно положение, по-либерални, по-демократични, по-отдадени на запазването на мира и в по-голяма степен ангажирани с императивите на международните правила и норми — в сравнение с такъв свят сегашният доминиран от Америка ред вероятно е по-несъвършен. За съжаление Съединените щати не са имунизирани срещу всички обичайни човешки и национални слабости, сред които арогантност, егоизъм, понякога прекалено смирение и грешки в резултат от опитите за демонстриране на прекомерен алтруизъм. Понякога те действат, когато не трябва, а друг път се въздържат от действия, когато това е необходимо. Също както останалите държави, Съединените щати грешат в преценката си или в опитите си да я приведат в действие. Но грешките на Америка, поради мащабите и важността й в световната система, могат да разтърсят света по начин, по който това не би могло да се случи с по-второстепенните сили. Както са забелязали многократно в миналото някои анализатори, Съединените щати наподобяват голямо куче в малка стая: когато то размаха опашка, започват да падат разни неща. Когато Съединените щати действат непохватно, както например в Ирак, отзвукът преминава като вълна по целия свят. Когато те заобикалят международните норми, както понякога правят великите сили, това може да повлияе на международната система много повече, отколкото подобно действие на по-малка държава.
Но дори Съединените щати да притежаваха свръхчовешка мъдрост, дори постъпките им винаги да бяха морални и компетентни, американската мощ пак би предизвиквала завист и враждебност, а в някои кръгове дори и страх. Доминираният от Америка ред блокира пътя на други държави, в чиято природа е заложено да търсят разпределение на сила и власт, което би било по-благоприятно за собствените им интереси. Такива са например Китай, Русия и Иран. Но този ред създава трудности дори за онези, като европейците, които се чувстват сравнително уютно в условията на цялостното разпределение на силата в света, но не особено уютно в присъствието на Съединени щати, които не могат да контролират. Този проблем не е нов. Още през първите години на Студената война, които сега се възприемат като период на блажена трансатлантическа хармония, европейците се страхуват от мощта на американските си благодетели и, по думите на един държавник, се притесняват, че „ние ще бъдем твърде безсилни, за да ви поправим, ако сгрешите, а вие ще бъдете прекалени идеалисти, за да се поправите сами“.130
Недостатъците на днешната система са достатъчно ясни. Но коя е реалистичната алтернатива? Хората може и да се надяват на живот в по-хармоничен свят, основаващ се на ново съгласие между нациите, но разрастването на съперничеството между големите сили и сблъсъците на национални интереси и амбиции в цяла Евразия прави подобна еволюция невъзможна. Регионални конфликти, включващи велики сили, могат да избухнат дори под чадъра на американското господство. Въпросът е дали при по-малко доминираща Америка такива конфликти биха били по-вероятни или по-малко вероятни. Съединените щати са способни да действат егоистично и глупаво, обърквайки и дори накърнявайки интересите на останалите държави, и го правят. Но не е ясно дали в многополюсния свят Русия, Китай, Индия, Япония и дори Европа биха били по-мъдри или по-добродетелни в процеса на упражняване на силата си. Един нов аспект в подобен многополюсен свят би бил фактът, че повечето от тези страни ще притежават ядрени оръжия. Това би могло да направи войните между тях по-малко вероятни или по-катастрофални.
129
В една своя статия от 1999 г. Самюъл П. Хънтингтън говори за „еднополюсна система с една суперсила и няколко големи сили“. Той очаква това да е кратък преходен период към истинска многополюсност. Samuel P. Huntington, „The Lonely Superpower,“ Foreign Affairs 78, no. 2 (March/April 1999).
130
Niebuhr, The Irony of American History, p. 133.