Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Разкъсани и изядени? — ахна мхаби.
— Ами да — каза Бруд. — Тенесковрите са селяшката армия на Пророка — такива фанатици са, че Пророкът дори не си прави труда да ги снабдява с продоволствие. Дал им е вместо това свещената си благословия да правят каквото е нужно, за да се изхранват и въоръжават. Ако някои други слухове се окажат верни, канибализмът им е най-малкото зло…
— Чухме подобни слухове — промърмори Дужек. — Значи, пълководецо, въпросът, който стои пред нас, е дали ще се опитаме да спасим Капустан, или ще го оставим да падне? Пророкът трябва да знае, че идваме — неговите следовници са разпространили култа далече извън границите му, в Даруджистан, в Пейл, в Салтоан което означава, че знае, че ще прехвърлим река Катлин — все някъде, все някога. Ако завземе Капустан, тогава най-широкият брод на реката ще е в негови ръце. Което ни оставя единствено стария брод на запад от Салтоан, където доскоро имаше мост. Вярно, нашите инженери могат да ни сглобят там понтон, стига да занесем дървен материал. Всъщност това е изборът ни по суша. Има и още две възможности, разбира се…
Старата, която бе кацнала на ръба на масата, изграчи:
— Чуйте го!
Мхаби кимна — разбираше Великия гарван и също изпитваше весело неверие.
Дужек се намръщи и попита:
— Някакъв проблем ли имаш, птицо?
— Ти си досущ като пълководеца! Дума по дума, мислиш на глас също като него! О, никой ли не може да види поетичния резец на взаимната ви война през тези дванайсет години?
— Млъквай — заповяда Бруд. — Капустан ще бъде обсаден. Силите на панионците са внушителни — разбрахме, че експедицията се командва от септарх Кулпат, а той е най-способният от всички септарси на Пророка. С него са половината беклити — това са петдесет хиляди души редовна пехота — и една дивизия урдомани, без да броим поддържащите и помощни части. Капустан е малък град, но принцът се е погрижил добре за стените му, а самото разположение на града е удобно за защита квартал по квартал. Ако Сивите мечове не се отдръпнат при първата схватка, Капустан може да удържи известно време. И все пак…
— Моите Черни моранти могат да пуснат няколко роти в града — каза Дужек и погледна към мълчаливия Туист, — но без изрична покана да го направим напрежението може да се окаже проблематично.
— И това ако не е омаловажаване — изсумтя Каллор. — Кой град в Дженабакъз ще приеме на драго сърце малазански легиони? Нещо повече, ще трябва да си носите храна — в това можете да сте сигурни, Върховен юмрук — да не говорим, че може да се изправите пред открита враждебност, ако не и предателство от страна на народа на Капън.
— Ясно е — намеси се Уискиджак, — че трябва да установим предварителен контакт с принца на Капустан.
Силвърфокс изненада всички с кикота си.
— Каква оркестровка, чичо! Вие вече сте задействали план, за да го постигнете. Двамата с Едноръкия сте нагласили всичко до последната подробност. Планът ви е да освободите Капустан, макар и не пряко — вие двамата никога нищо не правите пряко, нали? Искате да останете скрити зад събитията — класическа малазанска тактика, ако въобще има такава.
Бяха като майстори комарджии — лицата и на двамата останаха съвсем безизразни при думите й.
Кикотът на Каллор прозвуча като тихо потракване на кости.
Мхаби изгледа Уискиджак. „Детето те тревожи много, нали? Кълна се в духовете, тя тревожи дори мен, а аз знам много повече от вас.“
— Е — избоботи след малко Бруд, — радвам се, че стигаме до съгласие — Капустан не трябва да падне, ако можем да предотвратим това, а косвените средства за спасяването му може би са най-добрият избор при дадените обстоятелства. Трябва да ни видят — по-голямата част от твоите сили, както и моите, Едноръки — как напредваме по сушата, с предвидима скорост. Това ще наложи срок за обсадата на септарх Кулпат, както за него, така и за нас. Доколкото схващам, съгласни сме също, че Капустан не трябва да е единствената ни цел.
Дужек кимна замислено.
— Все пак може и да падне, въпреки усилията ни. Ако държим да надвием Панион Домин, трябва да ударим в сърцето му.
— Съгласен съм. Кажи ми, Едноръки, кой град сте предвидили за първия етап на кампанията?
— Корал — отвърна моментално Уискиджак.
Очите на всички се върнаха на картата. Бруд се ухили.
— Изглежда, наистина мислим еднакво. Стигнем ли северната граница на Домина, се забиваме като копие на юг; няколко набързо освободени града… Сетта, Лест, Маврик — няма ли губернаторката да е доволна? — след това към самия Корал. Само за един сезон отнемаме придобивките на Пророка за последните четири години. Искам този култ да се разклати, искам цялото това нещо да се пръсне.