Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Чичо Уискиджак.
Очите на всички се обърнаха към детето. То продължи безгрижно:
— Тези сапьори с техните игри… те мамят, нали?
Брадатият малазанец се намръщи.
— Не бих ти препоръчал да повтаряш това обвинение, особено пред тях, момиче. В тези игри много монети се прехвърлят само в една посока. Дали Фид и Хедж мамят? Те са си измислили толкова сложни правила, че никой не може да ги разбере. Тъй че, честно да ти кажа, и аз не знам. — Навъси се още повече и изгледа Силвърфокс, сякаш го беше обзела някаква силна тревога.
„Нещо като… усещане за близост… — изведнъж осъзна мхаби. — Разбира се, той не знае нищо за нея — нито какво представлява, нито какво е била. Това е първата им среща, поне според него, но ето, че го нарече чичо, и нещо повече… този глас, гърлен, изпълнен със знание… Той познава не детето, а жената, която то е било преди.“
Всички чакаха Силвърфокс да каже още нещо, да предложи някакво обяснение. Но тя просто отиде до масата и бавно прокара длан по грапавата повърхност. По лицето й пробяга усмивка. После дръпна един от кривите столове и седна.
Бруд въздъхна и махна с ръка на Хърлочъл.
— Дай картата с териториите на Панион Домин.
След като разпънаха картата, всички се струпаха около масата.
— Нито една от нашите карти не е толкова подробна — изсумтя Дужек. — Отбелязали сте разположенията на армиите на Панион. Откога е?
— Отпреди три дни — отвърна Бруд. — Роднините на Старата са там, следят движенията. Бележките по организационните средства и предишни тактики на Панион са извлечени от различни източници. Както виждате, насочили са се да превземат град Капустан. Маврик, Сетта и Лест вече паднаха през последните месеци. Силите на Панион все още са на южния бряг на река Катлин, но са започнали приготовления за прехвърлянето…
— Армията на Капустан няма ли да се противопостави на това прехвърляне? — попита Дужек. — Ако не, значи явно си търсят обсадата. Доколкото схващам, никой не очаква Капустан да окаже голяма съпротива.
— Положението в Капустан е малко объркано — обясни пълководецът. — Градът се управлява от принц и коалиция от Върховни жреци, а тези две фракции никога не са били в съгласие. Проблемите се усложняват от това, че принцът събира наемническа част в подкрепа на малобройните си сили…
— Каква част? — попита Уискиджак.
— Сивите мечове. Казват, че били от Елингарт. Прилично попълнение — над седем хиляди души. Дали ще докажат, че си заслужават щедрите заплати, които са изтръгнали от принца — тепърва ще се разбере. Гуглата ми е свидетел, тъй нареченият им „стандартен договор“ е два пъти повече от парите, които иска Пурпурната гвардия.
— Командирът им оцени добре положението — отбеляза Каллор с огромна умора, ако не и с досада. — Принц Джеларкан разполага с повече пари, отколкото войници, а панионците няма да бъдат купени — от гледна точка на Пророка им, това е свещена война все пак. За да се усложнят още повече нещата, съветът на Върховните жреци се опира на частната бойна гвардия на всеки от храмовете, добре обучени и екипирани войници. Това са три хиляди от най-способните бойци на града, докато самият принц е останал с трохите от неговите капанталци — чиято численост той по закон няма право да увеличава над две хиляди. От години Съветът на маската — коалицията от храмове — използва гвардията Капантал като терен за набор на своите части, подкупвайки най-добрите…
Явно не само мхаби подозираше, че ако му се даде възможност, Каллор ще продължи така до следобеда, защото Уискиджак го прекъсна:
— Значи този принц Джеларкан е заобиколил закона, купувайки наемници.
— Точно така — бързо взе думата Бруд. — Във всеки случай Съветът на маската успя да наложи нов закон, забраняващ на Сивите мечове да се включват в активни действия извън градските стени, тъй че прехвърлянето на реката няма да бъде оспорено…
— Идиоти — изръмжа Дужек. — При положение, че е свещена война, храмовете би трябвало да направят всичко, което им е по силите, за да изградят единен фронт срещу панионците.
— Мисля, че според тях правят точно това — намеси се Каллор с усмивка, която можеше да е предназначена както за Дужек, така и за жреците на Капустан. — Като в същото време гледат да държат под контрол силата на принца.
— По-сложно е — прекъсна го Бруд. — Владетелката на Маврик капитулира с малко кръвопролитие, като арестува всички жреци в града си и ги предаде на панионските тенесковри. С един ход спаси града си и гражданите му, напълни хазната си с плячка от храмовете и се отърва от един вечен трън в задника. Панионският Пророк й отстъпи губернаторския пост, което е по-добро, отколкото да те разкъсат и изядат тенесковрите — което сполетя жреците.