Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Тя му хвърли толкова искрен и лъчист поглед, че усмивката му се стопи. Сякаш съжалила за този прекалено интимен поглед, тя закачливо го побутна към вратата:

— Махай се! Вземи самотния си Дракон и вървете на плаж. Почивай. Не чуваш ли, че Кант те вика?

Тя се плъзна покрай него и излезе. Беше стигнала почти до поляната, когато осъзна че сам той не бе чул Кант.

— Бреке!

Тя се обърна колебливо в края на горичката.

— Ти можеш да чуваш другите Дракони?

— Да — тя се завъртя и изчезна.

— Ама че… — Ф’нор беше поразен. — Защо не си ми казал? — попита той Кант, когато отиде до сгорещената от слънцето локва зад Уейра и свирепо загледа своя Кафяв дракон.

— Не си ме питал — отвърна Кант. — Аз харесвам Бреке.

— Ти си невъзможен! — каза Ф’нор разгневен и пак погледна в посоката, в която бе изчезнала Бреке. — Бреке? — и той сурово изгледа Кант, отвратен от своята тъпота. Драконите, по правило, не наричаха хората по име. Те имаха склонността да определят личността на човека като използват местоимения, рядко име. Това че, Кант който беше от друг Уейр говореше за Бреке така фамилиарно, беше двойна изненада. Трябва да каже на Ф’лар.

— Искам да се намокря — каза Кант с такъв копнеж, че Ф’нор високо се изсмя.

— Ти ще плуваш, аз ще те гледам.

Кант нежно побутна Ф’нор по здравото рамо.

— Ти оздравяваш. Хубаво! Скоро ще можем да се върнем в нашия Уейр.

— Не ми казвай, че си знаел за промяната в графика на Нишките.

— Разбира се, че знаех — отговори Кант.

— Ах, ти, крокодилско лице, кокоши врат…

— Понякога един Дракон знае какво е най-добро за Ездача му. Ти трябва да си здрав, за да се биеш с Нишките. Искам да плувам! — и повече с Кант не можеше да се спори. Със съзнанието, че е бил манипулиран, Ф’нор заряза темата, защото нямаше какво повече да каже на Кант. Само един път да се оправи и да му оздравее ръката…

Въпреки че трябваше да летят право към брега, (едно досадно и прекалено дълго пътуване за човек, свикнал на мигновения транспорт чрез между), Ф’нор избра пътя на запад покрай бреговата линия, докато намериха едно усамотено местенце до дълбок залив, удобен за къпане на Дракона. Една висока пясъчна дюна, издигната вероятно от зимните ветрове, заграждаше брега от юг. Далеч, далеч на хоризонта едва се виждаха виолетовите очертания на ивицата земя, която маркираше Южния континент.

Кант се приземи над линията на прилива в заливчето, върху финия гладък пясък, където остави Ф’нор и с един скок се бухна в искрящата синя вода. Ф’нор го гледаше развеселен, докато той — като някаква странна риба — изскачаше над повърхността, премяташе се във въздуха и после отново се гмуркаше. Когато най-накрая реши, че достатъчно се е освежил, той излезе от водата и като изтръскваше крила, опръска Ф’нор, който запротестира.